Когато влезе отново в гостната, Абра тръгна към камината, за да сложи цепеница в огъня. После се обърна, а пламъците засияха зад гърба й.
— Каквото и да е станало — започна той, — все едно чия е вината, присъствието ти тук, това, че си била с мен, те поставя на прицел. Личният ти живот, това, което става с теб, изборите, които правиш, работата ти, семейството ти, приятелите ти — всичко това ще бъде разровено, преобърнато, разучено, изговорено. Веднъж вече си преминала през това и то е зад теб. Но ако останеш тук, всичко отново ще се повтори.
— Така е. Е, и?
— Трябва ти време, за да помислиш, да решиш дали наистина искаш да се подложиш на такова вмешателство.
Погледът й остана спокоен.
— Значи допускаш, че не съм мислила. Това не говори много за мнението ти относно способността ми да преценявам последиците от действията си.
— Нямах предвид това.
— Няма да ме спасиш от мене, Илай. И сама се оправям. Нямам нищо против да се грижиш за мен, защото искрено вярвам, че хората трябва да се грижат един за друг, но Вини греши. Слуховете се носят надалеч, а аз чувам добре. Знам колко гадни могат да бъдат хората, но съм склонна да мисля, че не всички са такива, а това е много различно от онова, което той каза.
— Но хората обикновено са гадни.
— Срамота, че мислиш така, но след всичко станало, след това, което става и в момента, е трудно да те виня. Някой път можем да проведем интересен спор по въпроса. Точно сега обаче искаш ли да знаеш какво си мисля?
— Да, определено.
— Мисля си, че колкото и добре да изглежда кухненският под, оня диван там изглежда още по-добре. Искаш ли да проверим?
— Да. — Илай тръгна към нея. — Искам.
Когато накрая се върнаха в леглото напълно изтощени, тя разбра, че той не обича да гушка, но поне си спечели половин точка заради това, че не протестираше да го гушкат.
Събуди се в млечносивата светлина, когато Илай се отдръпна, за да се измъкне от леглото.
— Ммм. Ставаш ли?
— Да. Извинявай, че те събудих.
— Няма проблем. — Все пак отново се уви около него. — Колко е часът?
— Някъде към шест. Лягай да спиш.
— В осем имам клас по йога. — Абра потърка нос в шията му. — Ами ти?
— Кафе и работа. — Докато го казваше, реши, че може да пренареди графика си, и прокара ръка през голия й гръб.
— Значи имаш време да се присъединиш към мен за кратко сутрешно разтягане, а за награда ще ти приготвя закуска, преди да тръгна.
— Можем да си се разтягаме и тук.
Абра не протестира, когато той се търкулна отгоре й и влезе в нея. Само въздъхна дълбоко и се усмихна.
— Чудесен начин да поздравиш слънцето.
Бавно и леко, все едно плуваха в спокойно море. Ленив ответ на снощния пламък изригна от нея като изгрев, като обещание за свежест, за нова надежда.
Сега можеше да го види, чертите на лицето му, ясните му очи, все още помрачени от тревогите.
Природата й я подтикна да прогони сенките и да върне светлината. Така че му се отдаде цяла за негово удоволствие, заради себе си. Отново се понесоха по вълните, зачакаха момента, своя момент, в който светлината щеше да ги погълне.
Абра остана притисната до него, за да се наслади на мига.
— Днес трябва да си мислиш за мен.
Илай обърна глава и докосна шията й с устни.
— Мисля, че вероятността за това е доста голяма.
— Нарочно да си мислиш за мен — уточни тя. — Да кажем, около обяд. И аз нарочно ще си мисля за теб. Ще изпращаме силни позитивни и сексуални мисли към вселената.
Илай повдигна глава.
— Сексуални мисли към вселената.
— Няма да те заболи. Откъде според теб писателите, художниците, изобретателите и въобще всички творчески хора си взимат идеите? — Абра вдигна ръце и очерта кръг във въздуха.
— Оттам ли идват?
— Те са някъде там. — Свали ръце и решително прокара пръсти през гръбнака му. — Хората трябва да отворят съзнанието си и да ги достигнат. Дали мислите ще са позитивни или негативни, си зависи от теб. Един от начините да уловиш добрите е да започнеш деня си с отваряне на съзнанието.
— Мисля, че това условие го изпълнихме.
— Втора стъпка. — Сбута го настрани и посочи банята. — Виж дали не можеш да ми заемеш някакви шорти, по възможност с вързалки. Ще използвам някоя от излишните четки за зъби, дето са складирани там в шкафа.
— Става.