Можеше да си представи коментарите им, ехидните усмивки, спекулациите… и най-лошото, вината по асоциация, която би могла да се роди в мозъка на Улф.
После щяха да претърсят и нейната къща, ако успееха да накарат съдията да подпише.
Мисълта го вбеси, разяри го и го върна обратно вътре, за да си вземе телефона.
Отново излезе на верандата и се свърза с адвоката си.
— Да не си размислил? — запита Нийл. — Мога да дойда до два часа.
— Не, няма нужда. Виж, поддържам лични отношения с Абра Уолш.
— Вече знам това, освен ако не се каниш да ми кажеш, че спиш с нея.
— Точно това ти казвам.
Очакваше въздишка и не остана разочарован.
— Добре, Илай. И откога?
— От няколко дни. Наясно съм какво ще си помислят, Нийл, така че не се тревожи. Фактите си остават факти. От тебе искам да се ослушваш, в случай че Улф се опита да измъкне заповед за претърсване на къщата й. Вила Лафинг Гъл. Държи я под наем, но мога да намеря собственика, ако ти трябва. Не искам да я притесняват. Тя не е част от случая.
— Тя е алибито ти, Илай. Полицията те е взела на мушка заради Дънкан, а тя е една от главните причини да са ти бесни. Няма да й навреди да си вземе собствен адвокат. Знае как става.
Илай се вцепени.
— Извинявай? — каза вдървено.
— Илай, ти си ми клиент. Тя е твоето алиби. Улф намеква, че двамата с нея сте били любовници, докато Линдзи е била жива. Нали не мислиш, че не съм я проучил? Точно така би постъпил и ти на мое място. Чиста е, освен това е умна и както и да го погледнеш, може да се грижи за себе си. Адски сигурно е, че няма закон, който да ви забранява да поддържате връзка, така че се успокой. Ако тръгнат да я претърсват, тя ще се оправи. Обаче трябва да си вземе адвокат. Не ти казвам нищо, което не знаеш. Има ли нещо, което ти не ми казваш?
— Не. Тя просто ми донесе супа, Нийл, и се озова насред разследване за убийство. Искам да направя нещо. Мамка му, искам да направя нещо, вместо просто да си стърча тук.
— Ти правиш. Обади ми се. Аз пък осъществих връзка с полицията в Бостън. Улф здравата е натискал за разрешението и е на път да проиграе всичките си карти. Остави това да отмине, Илай. Доникъде няма да стигне. А и искът на Пийдмънт заглъхна до лек шепот, разпространяван от репортери, които никой не си прави труда да слуша напоследък.
— В къщата на баба ми се тълпят ченгета. Трудно е да махна с ръка на това.
— Остави го да отмине — повтори Нийл. — После затвори вратата. Ако те натиснат отново, ще отнесат иск. Повярвай ми, Илай, началството им не иска това, не желае скандали и публичност. Ще накарат Улф да млъкне. Кажи ми, когато се махнат.
— Естествено.
Илай затвори телефона. Може би началството щеше да накара Улф да замлъкне официално. Но Илай и за миг не вярваше, че това ще го спре.
Заради спешно обаждане, след което трябваше да иде до аптеката за лекарство на дете със стрептококи, Абра малко закъсня за курса си по йога в църковния сутерен.
— Съжалявам! Детето на Натали се разболя и й трябваха някои неща. Очевидно няма да може да дойде.
Докато нагласяше рогозката си, вибрациите я удариха. Улови несигурните погледи и повече от разяреното изчервено лице на Морийн.
— Има ли нещо? — запита небрежно, докато смъкваше анорака си.
— Има полиция — много полиция — в Блъф Хаус. И не ме гледай така, Морийн — сопна се Хедър. — Не си го измислям. Видях ги. Мисля, че сигурно арестуват Илай Ландън за убийството на горкия човек. А може би и за това на жена му.
— Много полиция? — повтори Абра, колкото се може по-спокойно.
— О, поне дузина. А може и повече. Намалих, като минавах оттам, и видях полицаите да влизат и да излизат.
— Значи мислиш, че са изпратили дузина, а може би и повече ченгета, за да арестуват един човек. Специалните части бяха ли и те там?
— Ясно ми е, че ще се отбраняваш. — Гласът на Хедър бе пропит от захаросано съчувствие. — Предвид връзката ти.
— Ти ли я вземаш предвид?
— Е, хайде, Абра, не е като да си я крила. Хората са виждали колата ти паркирана там посред нощ или рано сутрин.
— Значи се отбранявам, като се чудя защо е необходим цял полицейски взвод, за да арестува един мъж, с когото се случи да се сближа и знам, че не е убил горкия човек? Това е отбрана, защото Илай и аз спим заедно?
— Не те критикувам, скъпа.
— О, я стига! — избухна Морийн. — Седиш си тук и се правиш, че съжаляваш Абра, докато щастливо поставяш под съмнение преценките й. И вече си арестувала, съдила и осъдила Илай, без да имаш и грам понятие от случилото се.