Выбрать главу

— Не аз съм заподозряна в убийство, и то два пъти, нито пък в моята къща има полиция. Не обвинявам Абра, обаче…

— Защо не спреш дотук? — посъветва я Абра. — И аз не те обвинявам, Хедър, за клюки и прибързани заключения за човек, когото дори не познаваш. Засега да обявим салона за свободна от обвинения зона и да започваме.

— Само казах какво видях с очите си. — А сега тези очи бяха пълни със сълзи. — Имам деца. Имам право да се притеснявам, че в Уиски Бийч може да живее убиец.

— Всички се притесняваме. — Грета Париш потупа Хедър по рамото. — Особено като не знаем кой е убил онзи градски детектив, нито пък защо. Мисля, че е по-добре да се държим заедно, вместо да се сочим с пръст.

— Не съм сочила с пръст. В Блъф Хаус има полиция. Оня детектив беше от Бостън, откъдето е и Илай, а някой го е застрелял тук, където е Илай Ландън. Имам пълното право да говоря за това и да се притеснявам за семейството си.

Задавена в сълзи, Хедър грабна нещата си и избяга.

— Сега тя е жертвата — измърмори Морийн.

— Добре, Морийн. Добре. — Абра вдиша и издиша дълго. — Нека просто изясним нещата. Хедър е разстроена. Някой е убит. Всички сме разстроени и загрижени. Знам, че Илай не е виновен, защото бях с него през нощта, когато това се е случило. Няма как да бъде на две места едновременно. Личният ми живот си е моя работа, освен ако не реша да го споделя. Ако някой се чувства неудобно от личния ми избор, добре. Ако някой иска да прекрати уроците си при мен, ще възстановя таксата му, няма проблем. Всички останали, нека седнем на рогозките си за минута и да подишаме.

Разви своята рогозка и седна. Когато и другите направиха същото, възелът, стегнал стомаха й, малко се разхлаби.

Въпреки че не можеше да възвърне равновесието си, собственото си усещане за спокойствие, Абра поведе курса си.

След края на урока Морийн се забави. Абра не очакваше друго.

— У нас или у вас? — запита я приятелката й.

— У нас. След час ще ходя да чистя и трябва да се преоблека.

— Добре. Можеш да ме вземеш с колата. Дойдох пеш.

— Снощи да не си яла сладолед?

— Тази сутрин — щрудел. Не би трябвало да държа такива неща у нас, но нямам воля.

— Подготви се отново да я подложиш на изпитание — предупреди Абра, като тръгнаха заедно. — Направила съм шоколадови кексчета.

— Проклятие.

Вмъкнаха се в колата.

— Ще помисля върху причината за яда си.

— Причината е идиотка.

Абра въздъхна.

— Може, но и ние не сме застраховани.

— Хедър е идиотка по подразбиране.

— Не, клюките й са по подразбиране, а и двете с теб понякога клюкарстваме. Освен това се старая да помня, че тя има деца и затова прекалява със защитата според моите критерии. Но пък аз нямам деца.

— А аз имам, обаче тя е напълно побъркана. Ако можеше, щеше да сложи джипиес импланти на своите. Я стига си ми била толерантна и разбираща. Тя прекрачи границата. Всички, дори и най-добрата й приятелка Уини, го разбраха. За бога, Абра, тя злорадстваше, задето е видяла полиция в Блъф Хаус!

— Знам. Знам. — Спирачките изсвириха пред къщата. — В по-голямата си част злорадството й се дължеше на това, че има да ни съобщи новина, но имаше достатъчно и за това, че Илай си има неприятности. Не я толерирам, нито я разбирам. — Излезе от колата, награби сака си и отвори вратата. — Бясна съм.

— Добре. Аз също. Хайде да изядем всички кексчета.

— Искам да ида там — каза Абра. — Но ме е страх, че само ще направя нещата по-трудни за него. И искам да отида при Хедър и да й забия един на тая кучка, а това само ще ме накара да се почувствам зле по-късно.

— Да, обаче докато го правиш, ще ти е добре.

— Наистина.

Абра остави сака си до вратата, отиде право в кухнята и махна покривката от тавата с кексчетата.

— Ами ако аз цапардосам кучката, а ти само гледаш? — Морийн взе салфетки, докато Абра слагаше чайника. — Пак ли ще се чувстваш зле?

— Може би. — Абра си взе кексче, но след малко размаха свободната си ръка. — Тя си мисли, че лъжа, че съм била с Илай, когато Дънкан е бил убит. На лицето си беше изписала онова изражение „ах, ти, бедно заблудено създание, за което се терзая“.

— Мразя го това изражение. — В знак на солидарност Морийн отхапа от кексчето си. — То е покровителствено, фалшиво и вбесяващо.