— Ако тя си мисли, че лъжа, може би и полицията разсъждава така. Това ме тревожи далеч повече.
— Нямат причина да си мислят, че лъжеш.
— Спя с него.
— Когато е станало, не спеше.
— Но сега спя. — Отново отхапа от кексчето, преди да сипе чая. — Харесва ми да спя с него.
— Подозирах, че има причина да наблягаш толкова на това.
— Добър е в леглото.
— Започваш да се хвалиш, но с оглед на обстоятелствата, продължавай.
Абра се засмя приглушено. Премести вазата с ирисите от средата на кухненската маса върху плота с цвят на камък, след което сервира чаените чаши.
— Наистина велик секс.
— Непотвърдено. Дай пример.
— Преместихме леглото.
— Хората често местят легла, дивани, маси. Викат му пренареждане на обзавеждането.
— Докато правехме секс.
— И това може да стане.
Абра поклати глава и взе химикалка.
— Ето тук е леглото — каза, докато рисуваше. — Срещу тази стена, когато правихме секс за първи път. А когато свършихме, леглото беше ей тук. — Нарисува линия, закриви я и скицира леглото. — От тук до тук, обърнато обратно.
Докато дъвчеше кексче, Морийн огледа салфетката.
— Измисляш си.
Ухилена, Абра сложи ръка на сърцето си.
— Да не е на колела?
— Не, не е на колела. Силата на дълго потисканата и освободена сексуална енергия е нещо невероятно.
— Сега завиждам, но мога да го преодолея, защото нямам никакво съмнение, че Хедър никога не е местила легло.
— Ще ти кажа кое наистина ме вбеси. Поведението й все едно съм някоя от онези кукувици, дето пишат на серийните убийци в затвора. Дето се влюбват в някого, който е удушил шест жени с връзки за обувки. Не знам как Илай понася това, честно, как понася този облак на подозрения, дето постоянно виси над главата му.
— Сега би трябвало да му е по-лесно, като те има.
— Надявам се. — Абра отново вдиша. — Надявам се. Имам чувства към него.
— Влюбена ли си? — Внезапно заинтригувана, Морийн облиза шоколада от палеца си. — Минаха само няколко седмици, Абра.
— Не казвам, че съм влюбена. Не казвам и че не съм. Казвам, че имам чувства към него. Имам ги от първия път, когато го видях, макар да мисля, че тогава беше по-скоро съчувствие. Изглеждаше толкова съсипан, толкова уморен, толкова тъжен… и с онзи ужасен гняв в себе си, който сигурно е ужасно да таиш ден след ден. А когато почнах да го опознавам, все още имаше съчувствие, но имаше и уважение. Трябва ти много смелост и здрав гръбнак, за да преминеш през това, през което е минал той. Очевидно има привличане, а също и привързаност.
— Имам чувството, че беше спокоен и му харесваше в бара оная вечер.
— Има нужда от хора и мисля, че дори със семейството си дълго време се е чувствал самотен. — Да си сам според разбирането на Абра понякога беше необходимо за зареждане. Но да бъдеш самотен, това бе състояние, към което изпитваше състрадание и искаше да поправи. — Гледах го как се успокоява, как се забавлява, всеки път все повече. Има чувство за хумор и наистина добро сърце. Сега се тревожа за него.
— Защо според теб всички ония полицаи са в Блъф Хаус?
— Ако Хедър не преувеличава, мисля, че са се сдобили с разрешение за претърсване. Казах ти, че детектив Улф е убеден, че Илай е убил Линдзи. Обзет е от манията да го докаже. А сега иска да докаже и че е убил отново.
— Преди това трябва да те опровергаят. — Морийн хвана ръката на Абра. — Отново ще те разпитват, нали?
— Напълно съм сигурна. Може би теб и Майк също.
— Ще се оправим. И всички можем да се справим с клюкарки като Хедър. Чудя се дали ще дойде на следващия ти урок.
— Ако дойде, няма да я бием.
— Разваляш ми удоволствието. Само заради това ще си взема кексче за из път. Ако ти трябвам, обади ми се. Ще си бъда вкъщи през остатъка от деня. Имам да се оправям с малко документи, докато децата се приберат.
— Благодаря. — Абра я прегърна, щом се изправиха. — Благодаря ти, че си точната противоотрова срещу идиотите.
Когато Морийн си тръгна, тя отиде в спалнята си да се преоблече. Малко й прилоша от двете кексчета преди обед, но не обърна внимание. А щом приключеше с работата си, щеше да иде при Илай. За добро или за лошо.
Отне часове. Когато се разкараха от кабинета му, Илай се оттегли там, а те продължиха с претърсването на къщата. След като най-сетне подреди отново нещата си, се зае с обаждания, имейли и пренебрегнати документи.