Не обичаше да звъни на баща си, но бедите имаха навика да се разчуват. По-добре семейството да чуе направо от него, вместо от други източници. Не се опита да замаже нещата — баща му беше твърде умен за това. Но поне можеше да го успокои, а чрез него — и цялото семейство.
Ченгетата нищо нямаше да открият, защото нямаше нищо за откриване.
Не можа да се насили да пише, не и след като полицията, метафорично поне, му дишаше във врата. Вместо това се зае с проучвания, като си убиваше времето, прелиствайки книга след книга за Зестрата на Есмералда.
Обърна се при почукването по касата на вратата. Завъртя стола и видя Корбет, но нито стана, нито проговори.
— Приключихме.
— Добре.
— За онази дупка в мазето…
— Какво за нея?
— Дяволски голям е този ров там. — Корбет изчака, но Илай не отвърна нищо. — Някаква идея кой я е направил?
— Ако имах идея, щях да кажа на полицай Хенсън.
— Това е негова теория, а вашата е, че който и да е влязъл тук в нощта, когато Дънкан е бил убит, я е изкопал. И тъй като е сигурно, че не би могъл да изкопае това за една нощ, това не му е било първият път на проникване.
— Това е теорията.
По лицето на Корбет се изписа раздразнение, преди да влезе и да затвори вратата зад себе си.
— Вижте, Улф е на път за Бостън. Ако се върне, освен ако не носи някакво убедително доказателство срещу вас, ще действа сам. Нищо не ви свързва с убийството на Дънкан към този момент. Единствената връзка е непознатото лице или лица, от които е бил нает, за да докладва за действията ви. Вас не ви виждам в схемата поради всички причини, които обсъдихме при последната ни среща. Освен това нямам причина да се съмнявам в думите на Абра Уолш, макар според разследването тя да е прекарала тук няколко нощи след това, и то не на дивана долу.
— Последния път, когато проверих, сексът между двама разумни възрастни все още беше легален в Масачузетс.
— И слава богу. Опитвам се да ви кажа, че не сте ми в полезрението заради това. Проблемът е, че никой не ми е в полезрението. Все още. Разполагам с проникване с взлом, нападение и убийство, все в една нощ. Това ме кара да се чудя. Така че ако имате идея кой е копал там долу, във ваш интерес ще е да ми кажете.
Обърна се към вратата, спря се и отново се обърна към Илай.
— Щях да съм бесен, ако из къщата ми цял ден се бяха мотали ченгета. Лично съм ги подбирал. След като не сме намерили нищо, значи е нямало нищо за намиране. Трябва, освен това да добавя, че макар да бяха много старателни, това е много голяма къща със страшно много вещи. Някои може да не са си точно по местата.
Когато Корбет отвори вратата Илай се поколеба, но после рискува.
— Мисля, че онзи, който е изкопал ямата, е бутнал баба ми по стълбите или е причинил падането й. И после я е зарязал.
Корбет отново влезе и пак затвори вратата.
— И на мен ми мина тази мисъл. — Без да чака покана, отиде до стола и седна. — Тя нищо ли не помни?
— Не. Дори не помни, че е станала и е тръгнала към стълбите. Травмата на главата… Лекарите твърдят, че не е необичайно. Може и да си спомни… Само някакви късчета или пък всичко. А може и никога да не си спомни. Но можеше и да е умряла и вероятно така щеше да стане, ако Абра не я беше открила. Да застреляш частен детектив не е толкова далеч от това да бутнеш възрастна жена по стълбите и да я оставиш да умре. Това е нейният дом, сърцето й е в тази къща, тя може никога повече да не се върне да живее тук, поне не и сама. Искам да знам кой е виновен за това.
— Кажете ми къде сте били в нощта на падането й.
— Господи.
— Старателни сме, господин Ландън. Спомняте ли си?
— Да, спомням си, защото никога няма да забравя лицето на майка си на следващата сутрин, когато дойде да ми каже, след като Абра се обадила. Не спях добре. Не бях спал добре от… от много време. Преместих се при родителите си няколко седмици след убийството на Линдзи, така че бях там в нощта, когато баба претърпя инцидента. С баща ми играхме на карти и пихме бира някъде докъм два. Предполагам, че може да съм се домъкнал дотук, да съм я бутнал по стълбите, да съм си замъкнал задника обратно в Бостън и да съм си легнал, преди майка ми да дойде и да ми каже, че баба е ранена и е в болница.
Без да обръща внимание на коментара, Корбет извади бележника си и си записа нещо.
— В къщата има доста ценни вещи.
— Знам и не го разбирам. Има достатъчно неща, които просто можеш да си напъхаш в джобовете и да изкараш добра печалба. Но той е прекарал часове, дни, дълбаейки пода в мазето.