Не бива да се връща, напомни си. Вече беше убил и бе открил, че това е много по-лесно, отколкото бе предполагал. Само натискаш спусъка с пръст, никакво усилие. Логично следващия път щеше да бъде по-лесно, ако възникнеше необходимост.
Всъщност можеше да му достави удоволствие да убие Ландън. Трябваше обаче да изглежда като нещастен случай или самоубийство. Нищо, което да подтикне полицията, медиите или когото и да е друг да постави под съмнение вината на Ландън.
Защото знаеше без капчица съмнение, че Илай Ландън е убил Линдзи.
Можеше да се възползва от това и вече си представяше как го насилва да напише признание, преди да умре. Да пролее синята му кръв, докато страхливецът се моли за живота си. Да, откри, че желае това повече, отколкото бе предполагал.
Око за око? И повече дори.
Ландън заслужаваше да си плати, заслужаваше да умре. Да превърне това в реалност щеше да е почти толкова голяма награда, колкото и Зестрата на Есмералда.
Когато видя Илай да влиза, кипналата му ярост почти го задуши. Лютите й изпарения замъглиха погледа му и го подтикнаха да се пресегне за пистолета, прикрепен на гърба му, същия пистолет, с който беше убил Кърби Дънкан. Можеше да види, наистина да види как куршумите пронизват тялото на онова копеле Ландън. И кръвта му да струи, докато пада.
Ръката му се разтрепери от желание да приключи с човека, когото мразеше повече от всичко на света.
Нещастен случай или самоубийство. Заповтаря си думите отново и отново в желанието си да си възвърне контрола, да успокои убийствения си гняв. От усилието вадички пот потекоха по челото му, докато взе да изчислява възможностите си.
Абра чакаше край бара за поръчаните питиета и разговаряше с любимия си местен образ. Нисък, набит, с рядка бяла коса, опадала на темето, Стоуни Трибет пиеше втората си бира в опит да избута вечерта. Стоуни рядко пропускаше петъчната вечер в бара. Твърдеше, че обича музиката и хубавите момичета.
Това лято щеше да стане на осемдесет и две и целия си живот, с изключение на войната в Корея, беше прекарал в Уиски Бийч.
— Ще ти построя собствено йога студио, когато се омъжиш за мен — каза й той.
— С бар за безалкохолни напитки?
— Щом само това искаш.
— Ще трябва да си помисля, Стоуни, защото е много изкушаващо. Особено след като върви с теб.
Сбръчканото му лице порозовя под постоянния му загар.
— Ето сега вече говорим.
Абра го целуна по бузата и засия, щом видя Илай.
— Не очаквах да дойдеш.
Стоуни се извърна на стола си и студено изгледа Илай, но после погледът му омекна.
— И това ако не е Ландън, значи никога не съм виждал такъв. Ти да не си на Хестър внукът?
— Да, сър.
— Стоуни Трибет, Илай Ландън.
Стоуни протегна ръка.
— Познавах дядо ти — имаш неговите очи. Навремето сме имали приключения с него. Доста отдавна беше.
— Илай, ще правиш ли компания на Стоуни, докато сервирам тези питиета?
— Разбира се. — Столовете не достигаха и Илай се облегна на бара. — Да те черпя едно питие?
— Вече си имам едно тук. Отпусни се, момче, и аз ще те черпя. Знаеш ли, че някога с дядо ти бяхме хвърлили око на едно и също момиче?
Опита се да си представи как високият му слаб дядо и този енергичен дребничък човечец се състезават за една и съща жена.
Предизвикателството се оказа трудно.
— Наистина ли е било така?
— Самата истина. После той замина да учи в Бостън и аз я заковах. Той получи Харвард и Хестър, а аз — Мери. И двамата се съгласихме, че не можеше да се подреди по-добре. Какво пиеш?
— Същото като тебе.
Доволна, че двама от любимите й хора си пийват и разговарят, Абра тръгна да разнася поръчки. Когато стигна към задната част на бара, видя празната маса и подхвърлените пари.
Странно, каза си, като слагаше парите на подноса. Май самотният посетител беше размислил за още един тоник с лимон.
Илай се бе установил на бара — беше докопал висок стол и слушаше истории, преувеличени за по-голям ефект, за дядо си като момче и като юноша.
— Караше оня мотоциклет с бясна скорост. На местните им призляваше.
— Дядо ми. На мотор.
— Най-често с някое хубаво момиче в коша. — С блеснали очи Стоуни сръбна от пяната на бирата си. — Мислех, че ще спечели Мери заради оня мотор. Харесваше й да се вози. Най-доброто, което можех да й предложа в замяна, беше кормилото на велосипеда си. Да сме били на около шестнайсет тогава. Правехме си най-хубавия огън там на плажа. С уиски, дето Илай го отмъкваше от бара на баща си.