— Ще те закараме до вас — каза му Илай.
— Няма нужда. Живея на една крачка оттук. Пък и ми се струва, че още един Ландън е хвърлил око на мое момиче.
— Не знам дали този тук може да ми поправи комарника на вратата. — Абра прегърна Стоуни през рамо. — Ще взема ключовете на Илай и ще откарам и трима ни.
— Не съм с кола. Мислех, че ще се върна вкъщи с теб.
— Дойдох пеш.
Илай се намръщи на високите й черни токчета.
— С това?
— Не. Ето с тези. — Измъкна чифт зелени маратонки от сака си. — И изглежда, че пак ще си ги обуя, защото и тримата ще се прибираме пеш.
Преобу се и дръпна ципа на якето си. Когато излязоха, хвана двамата мъже за ръцете.
— Май тази вечер ударих джакпота. Двама хубави мъже.
Но и двамата бяха малко пияни, каза си тя, докато вървяха.
Въпреки протестите му настояха да придружат Стоуни до вратата на малката му къща. Още не се бяха приближили, когато ги посрещна силен лай.
— Добре, Приси! Добре!
Лаят премина в радостно скимтене.
— Старото момиче е полусляпо — обясни Стоуни, — ама си чува много добре. Никой не може да премине покрай старата Приси. Вие двамата вече можете да си вървите. Вървете и правете това, което здравите млади хора са длъжни да правят в петъчната вечер.
— Ще се видим във вторник.
Абра го целуна по бузата.
Отдалечиха се, но изчакаха светлините да се включат, преди да завият към крайбрежния път.
— Вторник? — запита Илай.
— Чистя у тях всеки вторник. — Намести сака си по-удобно на рамо. — Не познавам неговата Мери, починала е преди пет години. Имат три деца. Син и две дъщери. Синът е в Портланд, Мейн, едната дъщеря живее в Сиатъл. Най-близко е тази в столицата, обаче редовно идват да го виждат. И внуците също. Осем са. И пет правнуци досега. Може да се грижи за себе си, но не вреди някой да идва да го наглежда от време на време.
— Значи всяка седмица чистиш у тях?
— И му нося покупки. Не кара много напоследък. Съседът му има дете на десет. То е лудо по Стоуни, така че рядко минава и ден, без някой да отиде у тях или да му се обади. Наистина го харесвам много. Ако се омъжа за него, ми е обещал да ми построи собствено студио за йога.
— И аз мога… — Илай обмисли дърводелските си умения. — И аз мога да ти построя студио за йога.
Абра изпърха с клепки и леко притисна лице към неговото.
— Това предложение ли беше?
— Какво?
Тя се разсмя и обви рамото му с ръка.
— Трябваше да те предупредя, че Стоуни притежава изключителен капацитет за поемане на алкохол. Обича да казва, че е отгледан с уискито на Уиски Бийч.
— Редувахме се. Първо черпи той, след това черпих аз. После той пое третата поръчка и се почувствах задължен. Не помня точно колко пъти се чувствах задължен. Адски много свеж въздух има тук.
— Така си е. — Абра го хвана по-здраво, когато той леко се олюля. — И гравитация също. Това място е тъпкано с въздух и гравитация. Трябва да се прибираме. Моята къща е по-близо.
— Да, можем… Само дето не искам да оставям Блъф Хаус празна. Не ми изглежда редно.
Тя кимна и забрави за кратката разходка.
— Ще ти е от полза да походиш на чист въздух и гравитация, така или иначе. Радвам се, че дойде тази вечер.
— Нямаше, обаче все си мислех за теб. А после стана цялата оная великденска история.
— Великденският заек вече е дошъл?
— Какво? Не. — Той се засмя и звукът отекна в тихата улица. — Още не е приключил със снасянето на яйцата.
— Илай, великденското пиле снася яйца. Зайчето ги крие.
— Все тая, обаче каквото и да правят, тази година ще е в Блъф Хаус.
— Нима? — Абра погледна къщата си, докато минаваха оттам, но реши, че няма възможност да влезе и бързо да се преоблече, защото когато излезеше, можеше да завари Илай да спи свит на кълбо насред улицата.
— Така каза майка ми. Идват в събота.
— Това е чудесно. Хестър ще може ли да пътува?
— Първо ще говорят с лекарите, но изглежда, че ще й се отрази добре. Всички идват. Сума ти неща трябва да се направят дотогава. Точно сега не мога да се сетя какви, освен че няма да ми се налага да пека бут. Обаче ти трябва да дойдеш.
— Ще се натреса със сигурност. Ще се радвам да ги видя, особено Хестър.