— Да.
След като се почувства по-стабилен заради морския бриз, Илай внезапно изпита страстно желание за пържени картофки. Или брецели. Или каквото и да е, което да попие малко от бирата в стомаха му.
— Ти трябва да бъдеш там — продължи. — За събитието. Великден. Реших, че трябва да кажа на майка ми, че с теб се виждаме, за да не им се стори странно. Обаче то стана странно, все едно съм спечелил първа награда или нещо такова, а после тя се разрева.
— О, Илай.
— Каза, че плачела от щастие, което не успях да разбера, ама вие жените си знаете.
Погледна я за потвърждение.
— Да, знаем си.
— Така че сигурно ще бъде странно, обаче ти обезателно трябва да дойдеш. И трябва да купя разни неща. И други работи.
— Ще си отбележа нещата и другите работи в списъка.
— А, добре. — Той отново се олюля. — Това не е от бирата. Пътят е неравен.
— Обзалагам се, че това е причината.
— Дядо ми е карал мотор с кош. Не знаех това. Ама май е трябвало да го знам. Не знаех и че в къщата е имало коридори за прислугата. Много неща има, дето не знам.
— Виж ти!
Блъф Хаус се очертаваше на фона на звездното небе, осветен отвътре.
— Винаги съм го приемал за даденост.
— Не мисля, че е така.
— Поне повечето. Не съм обръщал особено внимание, особено през последните години. Прекалено зает бях със собствените си неща и не успявах да изплувам оттам. Трябва да се справя по-добре.
— Тогава ще успееш.
Спря за момент и й се усмихна.
— Малко съм пиян. Изглеждаш страхотно.
— Изглеждам страхотно, защото си малко пиян?
— Не. Прекрасна си, отчасти защото знаеш коя си и си приела това, правиш каквото правиш и… ами… щастлива си, че го правиш. И отчасти заради тези очи на морска вещица, тази секси уста с малката бенчица точно тук… Линдзи беше красива. Спираше дъха.
Малко е пиян, напомни си Абра. Можеше да направи някои отстъпки.
— Знам.
— Ама пък тя… мисля, че тя не знаеше коя е наистина и не се чувстваше добре от това. Не беше щастлива. Не я направих щастлива.
— Всеки трябва да направи щастлив първо себе си.
— Бях забравил какво е да си щастлив, докато не дойдох тук. Докато не те срещнах.
— А, спомни си значи.
— Помня. — Наведе се, за да я целуне в сянката на голямата къща под обсипаното със звезди небе. — Трябва малко да изтрезнея, защото искам да се любя с теб, а държа да съм сигурен, че ще запомня и това.
— Тогава да го направим незабравимо.
Още щом влязоха и той въведе кода на алармата, я придърпа към себе си.
Тя прие устните му, ръцете му, но се отдръпна.
— Първото си е първо — каза му, като го задърпа навътре. — Трябва ти голяма чаша вода и два аспирина. Хидратацията предпазва от махмурлук. А пък аз ще пия чаша вино, за да не съм толкова далеч от теб.
— Става. Наистина искам да ти разкъсам дрехите. — Хвана я и подпря гърба й на кухненския плот. — Само да ги разкъсам, защото знам какво има под тях и то ме подлудява.
— Май този път ще опрем до пода в кухнята. — Зъбите му бяха на гърлото й и тя наведе глава назад. — Мисля, че ще бъде страхотно.
— Не само… почакай.
— О, разбира се, сега да чакам, след като ти…
— Чакай.
Седна до нея с каменно изражение на лицето. Абра проследи погледа му към панела на алармената инсталация.
— Как си успял да го оплескаш така? Ще го изчистя утре — каза му и се протегна към него.
— Не съм. — Стана и огледа вратата. — Мисля, че вратата е била насилена. Нищо не пипай — предупреди я рязко, когато отиде до него. — Обади се на полицията. Веднага.
Зарови в сака си, а после ръцете й се вцепениха, когато той издърпа нож от поставката.
— За бога, Илай.
— Ако стане нещо, бягай. Чуваш ли ме? Излизаш от тази врата, побягваш и не спираш, докато не си в безопасност.
— Не, а сега ти почакай. — Започна да натиска копчетата на телефона. — Вини, Абра е. Илай и аз тъкмо се върнахме в Блъф Хаус. Мислим, че някой е влизал тук. Не знаем дали е още вътре. В кухнята. Да. Да. Добре.
— Идва — обясни на Илай. — Ще се обади и идва. Иска да останем където сме. Ако видим или чуем нещо, излизаме и се махаме.
Сърцето й бясно заби, когато видя как Илай отклонява поглед към вратата на мазето.
— Ако идеш там и аз ще дойда с теб.
Без да й обръща внимание, той завъртя бравата.
— Заключена е от тази страна. Както я оставих.