Кучето седна изправено като дама и го загледа с големите си кафяви очи, наклонило леко глава, сякаш питаше: „Добре, какво ще стане?“.
Илай усети как се поддава.
— Един мъж не бива да има куче на име Барби.
Победа, реши Абра и пристъпи към него.
— Никой няма да използва това срещу теб.
Барби учтиво потърка носле в ръката му.
Поддаваше се все по-бързо.
— Няколко дни.
— Става. Ще ида да й донеса нещата. Мислех, че днес ще почна от горния етаж и ще тръгна надолу. А ти трябва да си починеш.
— Става. Знаеш, че това беше капан. И знаеш, че аз знам, че ти знаеш.
— Така е — обгърна лицето му с длани Абра. — Капан си беше и го знам. — Притисна устни към неговите, нежно и продължително. — Ще намеря начин да ти се реванширам.
— Това е насърчително.
— Именно. — Засмя се и отново го целуна. — Сега ще трябва двойно да се реванширам. Отивай да работиш — предложи му, като тръгна да излиза. — Ще покажа къщата на Барби.
Илай огледа кучето. Кучето огледа Илай. После вдигна приканващо лапа. Само безсърдечен човек би отказал да приеме вдигната за поздрав лапа.
— Изглежда, че си имам куче на име Барби. За няколко дни.
Щом понечи да излезе, Барби тръгна по петите му и ентусиазирано заразмахва опашка.
— Май идваш с мен.
Тя го последва и влезе с него в кабинета му. Когато Илай седна, се приближи да подуши клавиатурата му. После се завъртя из стаята, а ноктите й тихо потракваха върху дъсчения под.
Добре, значи не беше досадна. Точка за Барби.
Илай работи цяла сутрин, после се облегна назад и проведе вътрешен дебат, преди да предприеме решителното действие.
Писа на агентката си, с която се познаваха още от следването му, за да й съобщи, че вече е подготвил достатъчно материал и може да й го прати да го види. Постара се да пребори паникьосаните гласове в главата си и прикачи първите пет глави. Натисна „изпращане“.
Свърших, каза си.
И реши да излезе от къщата, далеч от ония гласове. Изправи се и почти се спъна в кучето.
През последните няколко часа Барби беше лежала тихо като призрак, свита на кълбо до стола му.
Сега вдигна очи към него и учтиво потропа с опашка по пода.
— Предполагам, че си много добро куче.
Опашката взе да тропа още по-силно.
— Искаш ли разходка на брега?
Не разбра дали е налучкал някоя дума, или тя просто разбираше всичко, което й се казва, но Барби скочи на крака с блеснали от радост очи. Сега не само размахваше опашка, но и подскачаше.
— Ще приема това за „да“.
Тя хукна надолу по стълбите с него, отново подскочи, когато той взе каишката, оставена от Абра на масата, а после радостно изджафка, щом влязоха в пералното помещение, където завариха Абра да вади прането от сушилнята.
— Ей, какво става? — Тя постави прането в коша и почеса Барби. — Денят ви май върви добре?
— Смятам да изляза на разходка. Тя настоя да дойде. — Илай си взе якето от закачалката. — Защо не дойдеш и ти?
— Бих искала, но имам други планове.
— Шефът ти казва, че можеш да си починеш.
Абра му се усмихна.
— Сама съм си шеф. Ти само ми плащаш. Излез с Барби. Като се върнете, можеш да хапнеш нещо за обяд. А, я вземи това. — Извади червена топка от сака с кучешките играчки върху пералнята. — Обича да носи.
— Добре.
Права беше и за това, че сама си е шеф. Илай харесваше и уважаваше това в нея, способността й да намира и да върши работа, която я удовлетворява на толкова много нива. Някога си беше мислил, че е намерил същото в правото, а писането му беше служело като творческа почивка.
Сега му беше останало само то и животът му — на толкова много нива — зависеше от реакцията на онази жена в Ню Йорк с цветната колекция слънчеви очила, натрапчив бруклински акцент и остър критичен поглед.
Поведе Барби надолу по стълбите към бреговата ивица и реши, че няма да мисли за това. И понеже не можеше да спре да мисли, спря и огледа плажа, докато кучето подскачаше и се въртеше от радост.
По закон Барби трябваше да е с каишка, обаче долу нямаше никого… или почти никого.
Илай откачи каишката й, извади топката от джоба си и я подхвърли.
Тя хукна сред облаци пясък. Захапа топката, втурна се обратно към него и я пусна в краката му. Той отново я хвърли и после пак. Загуби им броя. Ако Илай изчислеше добре траекторията, Барби беше достатъчно бърза и внимателна, за да скочи и да улови топката още във въздуха.