И всеки път, щом тя се върнеше, за да остави топката в краката му, двамата се усмихваха един на друг.
Не гонеше птиците, за щастие, макар да им хвърляше изпълнени с копнеж погледи.
Илай заспори със себе си, но любопитството и малкото момче в него победиха. Метна топката към водата, за да я види какво ще направи.
Барби излая с неподправена радост и се втурна към морето. Плуваше като… ами като ретривър, реши той и се смя през цялото време, докато не му се наложи да притисне ръце до бедрата си. Тя заплува обратно към брега с червената топка в зъбите, а от големите й кафяви очи струеше дива радост.
Отново пусна топката в краката му и се изтръска. Напръска го.
— Какво правиш? — викна той и пак хвърли топката във водата.
Стоя там по-дълго, отколкото беше планирал — докато ръката, с която хвърляше топката, не омекна като преварен макарон. Но накрая и мъжът, и кучето бяха отпочинали и доволни един от друг по пътя обратно към Блъф Хаус.
На кухненския плот го очакваше чиния със студен сандвич, две нарязани по дължина кисели краставички и купа макаронена салата. До тях лежеше кучешка бисквитка.
На залепената бележка прочете: „Познай кое за кого е“.
— Забавно. Както виждам, ще ядем.
Вдигна кучешката бисквитка. Още щом я забеляза, Барби седна на пода с нетърпелив поглед в очите. Като на някой пристрастен към бисквитки, помисли си Илай.
— Добре де, Барби. Ти си добро куче.
Излезе на верандата и изяде обяда си на слънце, а кучето щастливо се изтягаше до стола му.
Май животът му, ако не се брояха убийството, взломът и облаците подозрение, към момента беше дяволски добър.
Когато се качи горе, чу Абра да пее. Първо надникна в спалнята си и понеже кучето влезе, за да огледа, той го последва, за да види как е нагънала хавлията на леглото този път.
Определено приличаше на куче. А на бележка от хартиено кубче с нарисувано на нея сърчице пишеше: „Барби обича Илай“.
Илай се огледа и видя, че Абра е донесла голяма кафява възглавница. Лежеше на земята до вратата на верандата. По начина, по който кучето се намести отгоре й, си пролича, че това си е било неговото легло. Така де, чувствай се като у дома си.
Остави кучето и проследи пеенето.
Завари я в спалнята на баба си. Беше разтворила широко вратите на терасата, макар все още да беше доста хладно. Видя спалното бельо, провесено на някакъв портативен простор, да се ветрее на вятъра.
И макар Хестър да я нямаше там, на нощното й шкафче стоеше вазичка с диви теменужки.
Малки неща. Абра много я биваше с малките неща, които създаваха голяма разлика.
— Здрасти. Как мина разходката? — Вдигна възглавница и я измъкна от калъфката.
— Чудесно. Кучето обича да плува.
Беше ги видяла от верандата. И докато ги гледаше, сърцето й направо се бе размекнало.
— Тя много се радва, като е на плажа.
— Да. Сега си е в леглото и подремва.
— Плуването изтощава, да.
— Да — съгласи се отново той, докато Абра оправяше леглото. — Какво правиш?
— Реших, че щом семейството ти ще идва, трябва да проветря чаршафите, за да са хубави и свежи.
— Добра идея. Те вече изглеждат хубави и свежи.
Дръпна я назад и тя падна на леглото под него.
— Илай. Графикът ми.
— Сама си си шеф — напомни й той. — Можеш да го пренаредиш тоя график.
Тя прие поражението си, когато ръцете и устните му се оказаха заети, но опита символичен протест.
— Мога. Но дали трябва?
Той надигна глава, колкото да смъкне горнището й.
— Ще задържа кучето. А това си беше клопка — продължи, когато очите й блеснаха. — Така че все още ми дължиш реванш.
— Ами щом поставяш нещата така…
Изправи се и издърпа ризата му.
— Някой е работил над себе си — отбеляза и плъзна език по гърдите му.
— Може да се каже.
— И си е ял протеините. — Обви крака около кръста му, протегна се и го катурна по гръб. — Предполага се, че трябва да ти чистя къщата и да си заработвам надника, а не да се въргалям гола с теб в това великолепно старо легло.
— Ами можеш да ми викаш господин Ландън, ако това ще облекчи съвестта ти.
Смехът й затопли кожата му.
— Мисля, че в този случай съвестта ми може да прояви гъвкавост.
И тя беше такава, гъвкава, реши Илай. Изящните ръце, дългите крака, тънкото й тяло. Движеше се гладко като течност отгоре му, а косите й галеха кожата му.