Поне не беше Улф.
— Детектив Корбет, Вини.
— Хубаво куче — обади се Корбет.
— Я, това Барби ли е?
Когато кучето веднага джафна за поздрав и размаха опашка, Вини се наведе да я почеше.
— Взел си Барби, кучето на господин Бридъл. Почина в съня си преди няколко седмици. Съседът му отишъл да види как е, както правел обикновено, и открил Барби да пази край леглото му. Добро куче е тя, да.
После внезапно се опомни и се изправи.
— Съжалявам. Просто се радвам да видя, че е в добър дом. Чудесно куче е.
— Хубаво момиче — обади се и Корбет. — Имате ли няколко минути, господин Ландън?
— Доста ваши колеги ми задават този въпрос.
Обаче отстъпи и ги пусна да влязат.
— Полицай Хенсън ме уведоми за последното проникване тук, така че го помолих да дойде с мен и да разговаряме с вас. Имахте ли възможността да огледате внимателно къщата и да проверите дали нещо липсва или не си е на мястото?
— Доста неща вече не са си на мястото след претърсването. Връщаме ги по местата им, а междувременно не съм забелязал нещо да липсва. Той не е крадец, не и в класическия смисъл на думата.
— Имам показанията ви за изминалата вечер, но се чудя дали утре вечер ще можете да се откъснете от задълженията си заради мен.
Корбет погледна към Абра, която напълно облечена слизаше по стълбите с кош за пране.
— Госпожице Уолш.
— Детектив Корбет. Здрасти, Вини. Ден за чистене. Да ви предложа кафе или нещо разхладително?
— Не, но благодаря. Били сте с господин Ландън, когато проникването е било разкрито.
— Точно така. Работя в местния бар през повечето петъчни вечери. Илай дойде някъде към девет, предполагам. Двамата със Стоуни Трибет виснаха на бара и взеха да се надлъгват.
— Стоуни е местен чешит — обясни Вини.
— Останахме, докато не затвориха — продължи Илай. — Двамата с Абра изпратихме Стоуни до тях, после се върнахме тук пеш.
— Полицай Хенсън е регистрирал обаждането ви до него в един и половина.
— Така е. Отидохме в кухнята, аз видях, че таблото на алармата е зацапано, после проверих вратата и открих пресни следи от взлом. И сетне смених кода. Отново.
— И подсили охраната — добави Абра, като почеса Барби.
— Да сте видели някакви коли, които не познавате, някого на плажа, на улицата?
— Не, тогава не гледах за това. Бях излязъл рано навън, провеждах някои изследвания — четях на верандата. Не съм забелязал нещо или някого. Не бях планирал да отивам до бара. На никого не казах, че ще ходя. Решението беше импулсивно.
— Имате ли навик да ходите там в петък вечер?
— Само веднъж съм бил там.
— Да сте видели някого в бара, който по някакъв начин ви е направил впечатление? Някой, който е действал необичайно?
— Не.
— Ще сложа това в пералнята — започна Абра. Направи две стъпки и се обърна. — Тоник с лимон?
— Моля?
— Нищо. Сигурна съм, че няма нищо, но сервирах на един мъж, сам на маса, не го познавам. Седеше в дъното сам, пиеше тоник с лимон. Поръча си три, но не остана за третото питие.
— Защо да е необичайно? — запита Корбет.
— Повечето хора, които идват, са с приятели или идват при приятели, или ако просто минават оттук, най-често си поръчват бира или чаша вино. Все пак той може би не пие или пък просто е искал да послуша групата. Добри са. Обаче…
— Продължавайте — подкани я Корбет.
— Ами просто, като си мисля сега, той си тръгна точно когато Илай дойде. Взех поръчката му, прибавих я към другите и се върнах на бара да ги предам. Останах няколко минути, ако имаше и толкова, поговорих със Стоуни. Гледах към главния вход, така че видях Илай да влиза. Запознах ги, след това взех готовите поръчки. А когато отидох навътре, видях, че онзи си е тръгнал и е оставил пари на масата.
— Знам го бара. — Корбет присви очи, като се замисли. — Има и друг изход, обаче трябва да се мине през кухнята.
— Точно така. Не мисля, че щях да го видя да си тръгва, ако си е отишъл, след като Илай дойде, защото се обърнах и вече не стоях с лице към вратата. Освен ако не е излязъл през кухнята, си е тръгнал в отрязъка от време от вземането на поръчката му до идването на Илай. При всички случаи това означава най-много пет минути, след като си поръча тоника.
— Помните ли как изглежда?
— Ами смътно. Бял, в края на трийсетте, мисля. Кестеняв… или тъмнорус. Вътре е сумрачно. Косата му беше малко дълга, някъде до яката. Не мога да кажа нищо за цвета на очите му. Не мога да определя и телосложението му, защото седеше. Имаше широки длани. Може да се сетя и повече, ако успея да се съсредоточа.