За лош късмет Джоана ме видя. Проклетото дете беше станало и слезе долу точно когато махах възглавницата. Обясних й, че дядо е болен и възглавничката е нужна, за да му е по-удобно, но изпитах странното усещане, че тя не ми повярва. Не спа през цялата нощ. Лежеше и ме гледаше с оня много изнервящ неин поглед.
С какво ли може да свърже възглавницата едно двегодишно дете…
ПЕТНАДЕСЕТ
Половин час по-късно в най-изисканата част на града фордът спря в сенките пред една богаташка къща и взе оттам момиче в следпубертетна възраст. Космите по врата на Джак настръхнаха. Той наблюдаваше как то непохватно и нетърпеливо се настанява на седалката до шофьора и знаеше, че тя е неподготвена също както и Рут за изненадата, която я очаква в каросерията на буса.
Хъджис пое по крайбрежния път към Саутбърт и Хенджисбъри Хед и тъй като движението намаля, Джак увеличи разстоянието между двете коли. Трескаво прехвърляше през главата си вариант след вариант: да спре и да се обади в полицията, рискувайки окончателно да изгуби микробуса?… Да се блъсне в него, наранявайки себе си и момичето?… Да пробва да ги задържи, като се изравни с тях, докато паркират — те можеха неочаквано да потеглят и да му се измъкнат… Макар идеите да се рояха в главата му, с усилие на волята той се стараеше да търси в тях предимно недостатъците им. Изведнъж изпита голямо съжаление, че не взе Сара. Никога не беше имал такава нужда от нейното присъствие и подкрепа.
Микробусът отби на пуст паркинг близо до морето. Повече по инстинкт, отколкото съзнателно, Джак угаси светлините, изключи от скорост и по инерция се плъзна в отбивката преди входа на паркинга. Фордът се намираше на петдесетина метра пред него. Последвалите събития видя съвсем ясно, но и без това знаеше какво може да очаква, защото Рут беше описала сценария на Хъджис с прекалено ясни, натуралистични подробности.
Шофьорът, вероятно Хъджис, отвори вратата и скочи на асфалта, влачейки след себе си момичето. След кратка борба той я сграбчи и я понесе въпреки съпротивата й към задната врата на микробуса. Смееше се, докато отваряше. После хвърли вътре момичето като чувал с картофи. Осветеният квадрат проблесна за миг, сетне Хъджис хлопна вратата и нехайно се отправи към морето, палейки в движение цигара.
По-късно Джак изобщо не можа да обясни защо постъпи по този начин. В спомените му ясно се появяваше единствено страхът, който беше изпитал. Действията му бяха напълно инстинктивни, сякаш изправен пред критичната ситуация, нормалният му разум го бе изоставил и на негово място се беше настанило нещо първично и диво. Мислеше единствено за детето в колата. Нуждата да му помогне беше чисто физическа, а единственият начин да го направи се налагаше от само себе си — трябваше да отвори вратата на микробуса и да я измъкне оттам.
Включи на първа и внимателно се придвижи към форда. Междувременно не сваляше очи от Хъджис. Щеше ли да чуе шума от колата през грохота на разбиващите се в брега вълни? Досега изглежда не беше усетил нищо. Беше си измислил забавление. Събираше камъни от брега и рязко ги мяташе, за да види как подскачат по тъмната водна повърхност.
Джак спря зад микробуса и остави двигателя да работи на ниски обороти. Откопча колана и го свали. Нави края му около лявата си длан и опита да я свие в юмрук. Взе тежкия гумиран прожектор в другата си ръка, отвори вратата и внимателно се измъкна от колата. Няколко пъти дълбоко пое въздух, за да успокои блъскащото в гърдите му сърце.
В далечината Хъджис се обърна, с един поглед схвана ситуацията и хукна обратно по плажа.
Адреналинът често си прави шеги. Нахлува в тялото и му придава невероятна сила, но същевременно сякаш приспива ума, който започва да възприема събитията като забавена филмова лента. Времето — най-относителното физическо понятие, започва да тече по доста странен начин. Това, за което Джак винаги щеше да твърди, че му е отнело няколко минути, в действителност протече само за броени секунди.
Той дръпна вратата, изрева яростно и стовари прожектора върху главата на първия, който му попадна. Към него се обърна стреснатото, побеляло от уплаха лице на друг младеж и Джак го шибна с колана с обратен замах. Почти едновременно сграбчи първия през врата и с едно движение го изхвърли по гръб на асфалта. Замахна с прожектора. Улучен под брадата, вторият младеж изчезна от полезрението му. В колата оставаха трима — двама държаха момичето, а третият със смъкнати панталони и гол задник беше надвесен над нея. Ужасът ги беше обездвижил. Внезапното нападение беше толкова яростно и ръмженето на Джак така нечовешко, че той се озова сред тях, преди да успеят да мигнат. С ръката, на която беше навил колана, сграбчи косата на този върху момичето, изви главата му и с всичка сила го удари с прожектора по лицето. От счупения нос изригна струя кръв и младежът се катурна настрана, виещ от болка.