— ИЗЛИЗАЙ НАВЪН! — изрева Джак на момичето, което не на себе си лазеше по пода на четири крака. — СКАЧАЙ В КОЛАТА! — Той замахна назад с колана и лошо удари през очите едно от момчетата, което се опитваше да се изправи на крака в ъгъла. — ШИБАНИ СИТНИ ЛАЙНАРИ! — прогърмя гласът му. — СЕГА ЩЕ ВИ ИЗБИЯ ВСИЧКИТЕ! — Заби ботуша си в незащитените слабини на изнасилвача и с изражение на напълно побъркан се обърна към единствения младеж, когото още не беше докопал. С вик на ужас момчето се сгърчи в ъгъла и скри главата си с две ръце…
Все пак разумът изглежда не беше напуснал Джак окончателно. Той хвърли колана и прожектора, изскочи бързо през вратата, напъха се в колата си след момичето и моментално подкара, като в движение затваряше вратата. Видя Хъджис прекалено късно, за да го избегне — тичаше точно срещу бясно потеглящата кола, която го закачи странично и го подхвърли във въздуха като парцалена кукла. Неизвестно защо това отново разяри Джак. Пред очите му червенееше, а в главата му сякаш гърмяха оръдия. Той рязко завъртя волана, зави почти на място и подкара обратно към присвитата фигура, като хладнокръвно включи фаровете. Улови в светлината им ужасеното лице на Хъджис — след миг щеше да го премаже.
Не разбра какво го спря. Може би писъците на момичето. Или пък гневът му го бе напуснал също тъй внезапно, както се бе появил. Може би беше възтържествувало човешкото начало в него. С диво свирене на спирачките той закова колата в последния момент, рязко отвори вратата и удари с нея Хъджис, който се опитваше да стане. Изскочи стремително навън, сграбчи дългата му коса и вдигайки го нагоре, го повлече към колата.
— На задната седалка, малката — нареди той на момичето. — Шавай живо. — Тя беше прекалено ужасена, за да не се подчини; сви се на задната седалка и истерично се затресе.
— Сега влизай ти — изръмжа Джак, като дръпна косата надолу и стовари коляно в кръста на Хъджис. — Влизай или кълна се, на секундата ще ти счупя кирливия врат!
Хъджис му повярва. Избирайки по-малкото зло, той се остави да бъде проснат по лице върху предните седалки и извика от болка, когато Джак с цялата си тежест се тръшна върху краката му. Колата отново подскочи, свирейки с гуми по асфалта, и докато Джак натискаше газта, вратата се удари в нещо и се затвори с трясък. Още една фигура се преметна в тъмнината.
— СЛОЖИ СИ КОЛАНА! — изкрещя той на момичето, което не спираше да пищи на задната седалка. — Ако това копеле мръдне дори с пръст, ще ударя колата от неговата страна и ще му пръсна черепа!
Той зави, излезе на пътя и подкара с пълна скорост през Саутбърн, без да сваля ръка от клаксона. Ако имаше някаква справедливост в тази помийна яма, наречена свят, някой трябваше да извика полицията, преди „транзитът“ да го е настигнал.
Сметките на Джак излязоха верни. На телефон 999 в местното полицейско управление само за три минути се получиха седемнадесет обаждания. Позвъниха дванадесет стари самотни вдовици, четирима възмутени мъже и едно дете. Всички повтаряха едно и също — любители на автомобилните надбягвания превръщали тихите улици на техния квартал в опасна за живота автомобилна писта.
Колата на Джак и преследващият я бял „транзит“ бяха спрени, докато се носеха по магистралата, водеща към центъра на Бърнмаут.
Телефонът в Мил Хаус иззвъня в единадесет и тридесет същата вечер.
— Сара! — изрева Джак в слушалката.
— Здрасти — отвърна тя с облекчение. — Значи още си жив?
— Да. Но се намирам в един шибан арест — развика се той отново. — Това е единственият телефонен разговор, който благоволиха да ми отпуснат. Спешно се нуждая от помощ.
— Идвам веднага. Къде се намираш?
— Копелетата смятат да ме обвинят за опасно шофиране и изнасилване — той почти не можеше да говори от ярост. — Тия шибани кретени не искат да чуят нищо от това, което им обяснявам! По дяволите, те ме слагат в един кюп с Хъджис и неговите добичета! Горкото дете, дето го бяха сгащили в микробуса, е изпаднало в истерия и ме мисли за един от тях. През цялото време им повтарям да се свържат с Купър, но те са безнадеждни идиоти и изобщо не искат да ме чуят.
— Разбирам — каза тя спокойно, опитвайки се да изстиска от разговора повече сведения. — Ще се свържа с Купър. Сега ми кажи къде се намираш.