— В някаква лайнена дупка насред Бърнмаут. Ако искаш да знаеш, след малко ще ми вземат проба от пениса с памуче.
— Адресът, Джак! Трябва ми адресът.
— Къде, по дяволите, се намирам? — извика той към някого в стаята. — Полицейското управление на Фриймънт Роуд — повтори в слушалката и добави забързано: — Ще трябва да доведеш и Рут. Само тя знае какво се е случило. Купър абсолютно нищо не може да им каже по въпроса. И Кийт… Вземи и Кийт. Имам нужда от адвокат, на когото мога да се доверя. Тия тук до един са шибани фашисти! Говорят ми разни гнусотии за педофилски банди, групови изнасилвания и господ знае какво още…
— Успокой се — сряза го тя. — Затваряй си устата, докато дойда и, за Бога, да не си изтървеш нервите и да вземеш да удариш някой полицай!
— По дяволите, току-що го направих! Копелето ме нарече перверзен тип.
Минаваше вече два, когато Сара, Купър и Рут пристигнаха на Фриймънт Роуд, все още неразсънени. Нощният дежурен се бе оказал изключително несговорчив. Отказа да се обади на Купър и отказа да даде на Сара домашния му номер, когато тя настоя да говори с него по спешност.
— Сержантът не е на смяна, госпожо — беше равнодушният му отговор. Едва когато се озова лице в лице с разярената Сара, застанала от другата страна на бюрото му и бълваща заплахи за писма до парламента и обвинения в престъпна небрежност, той се размърда и се свърза със сержанта. Това, което чу от Купър, вдигнат от най-дълбокия му сън, направо го зашемети. Той остана да си мърмори сам чак до края на смяната си. По закона на всеобщата гадост, мислеше си дежурният, колкото повече се стараеш да угодиш, толкова повече те ругаят.
Кийт Смолет беше по-възмутен и от Купър. Не му се случваше често да го изтръгват от прегръдките на Морфей по това време. Доста се пооживи, като разбра, че Джак е арестуван за опасно шофиране и изнасилване.
— Мили Боже! — изкикоти се той цинично. — Не предполагах, че е чак толкова активен. Като художник би трябвало да си пада повече по гледането.
— Никак не си забавен, Кийт — отвърна Сара хладно. — Той се нуждае от адвокат. Можеш ли да дойдеш до Бърнмаут?
— Кога?
— Веднага, малоумник такъв. В момента му вземат проби.
— Ама той извършил ли го е?
— Какво да е извършил?
— Изнасилването.
— Не, разбира се… — запелтечи тя възмутено. — Джак не е изнасилвач.
— Тогава няма защо да се тревожиш. Пробите ще покажат, че не е бил в контакт с жертвата.
— Каза ми, че онези го смятат за участник в педофилска банда. Може да го обвинят в съучастничество — простена тя притеснено. — Така поне твърди. Беше много ядосан, може и да греши.
— Как, по дяволите, е успял да се забърка в такова нещо?
— Откъде да знам! — скръцна тя със зъби. — Защо не вземеш да си довлечеш задника дотук и да заслужиш поне част от малкото състояние, което си натрупал от нас през тези години?
— Нали знаеш, че не съм много по криминалните дела? Най-добре е да наемете някой тамошен специалист. Мога да ти дам няколко имена, дето ги няма в указателя.
— Той иска ти да го защитаваш, Кийт. Казва, че има нужда от адвокат, на когото да може да се довери — тя изведнъж повиши глас. — За Бога, спри да мрънкаш и се качвай в колата! Губим време! Той се намира в полицейското управление на Фриймънт Роуд в Бърнмаут.
— Ще дойда колкото мога по-бързо — обеща Смолет. — Кажи му междувременно да си държи устата затворена и да не отговаря на никакви въпроси.
„Лесно е да се каже“ — мислеше си Сара мрачно. Двете с Рут стояха пред стаята за разпити, където Купър току-що беше влязъл. Когато вратата се отвори, тя чу гласа на Джак и разбра, че той прави точно каквото не трябва.
— …Колко пъти трябва да ви повтарям? Аз съм този, който я спаси от изнасилването, а не участник в него. Дявол да ви вземе! — удари той с юмрук по масата. — Няма да говоря повече с тъпанари! Няма ли в това пикливо място поне едно ченге с някакъв коефициент на интелигентност?
После прозвуча стон на облекчение.
— Алилуя! Купър! Къде по дяволите се губиш, копеле такова?
Тук вратата се затвори.
Сара с въздишка облегна глава на стената.
— Лошото при Джак е — обясни тя на Рут, — че нищо не върши наполовина.
— Той изобщо нямаше да е тук, ако не бях аз — промълви момичето, като за стотен път избърса изпотените си ръце в полата. Беше толкова нервна, че трудно успяваше да контролира дори дишането си.
— Според мен можеш да се гордееш със себе си — погледна я Сара. — Ясно е, че благодарение на теб той е попречил на някое друго момиче да му се случи същото. Това е чудесно.
— Не и ако Джак ще пострада.
— Купър всичко ще им обясни.