Джералд беше мек като памук, когато дойде да напише допълнението към завещанието си. Казах му, че а7ако не го направи, ще го бутнат в затвора за изнасилване на собствената му племенница. „О, Богове, няма край глупостта на тези смъртни!“ Единственото предназначение на допълнението, разбира се, беше да убеди онзи идиот адвоката, че неговият довереник наистина се е самоубил, когато е разбрал чие дете е Джоана. Щом научи, той веднага се завтече при баща ми с новината, че съществува документ, подробно описващ кръвосмесителното престъпление на Джералд, след което и двамата си изпълниха номера точно според моя замисъл. Докато използваха всичките си връзки и влияние, за да не допуснат и сянка от съмнение относно причината за смъртта на Джералд, те самите вдигнаха такъв шум, че всички, включително и съдебният лекар, останаха с впечатлението, че той се е самоубил. Беше толкова забавно! Съжалявам единствено, че се наложи да забъркам и Джейн, но не се тревожа кой знае колко — тя не може да ми навреди. Дори да има някакви съмнения, сигурна съм, че ще си мълчи. И без това никой не се сети да попита откъде Джералд се е снабдявал с приспивателни, пък дори и някой да е питал, предполагам, татенцето е имал достатъчно ум да заяви, че са били негови. През повечето време той е толкова пиян, та е възможно дори наистина да е повярвал, че е така.
Облекчението на баща ми трая кратко. Щом свърши с хвалбите, му съобщих, че имам подписано индигово копие на допълнението към завещанието, и той едва не получи апоплектичен удар на телефона. Каза, че това било изнудване. Аз пък го наричам самозащита.
ШЕСТНАДЕСЕТ
Когато късно същата сутрин Купър пристигна в управлението, на бюрото му го очакваха две телефаксни съобщения. Първото беше кратко и конкретно:
„Пръстови отпечатъци от секретния ключ относно СД/МГ/320. Идентифицирани като принадлежащи на Сара Пинелопи Блейкни, двадесет и две точки съответствие. Няма други отпечатъци. Пръстови отпечатъци от бутилката относно СД/МГ/321, съответствие 10, 16 и 12 точки с отпечатъците, взети в Сидар Хаус съответно от: бюрото (стая №1), стола (стая №1) и гарафата (стая №1). Следва приложение и подробно описание.“
Вторият факс беше по-дълъг и много по-интересен. След като го прочете, Купър незабавно тръгна да търси полицая Дженкинс. Беше си спомнил, че именно Дженкинс свърши по-голямата част от досадната работа, свързана с безкрайното обикаляне из Фонтуел и околностите в дните след смъртта на мисис Гилеспи.
— Чух, че си имал доста работа нощес — каза Чарли Джонс и натопи джинджифилова бисквита в чашата с кафето си.
Купър изтощено рухна на стола.
— За Хъджис ли говориш?
— След половин час отивам пак да го пораздрусам. Искаш ли да дойдеш и ти?
— Много ти благодаря, но не искам. Досегашното ми общуване с него и другарчетата му ще ми стигне до края на дните ми. Само почакай да ги видиш, Чарли. Истински дечурлига, кълна ти се. Петнадесетгодишни са, изглеждат на двадесет и пет, а в интелектуално отношение деветгодишните могат да ги ударят в земята. Направо страх да те хване. Щом обществото ни не е способно да отглежда хора, чието умствено развитие да съответства на телесното, да знаеш, че тая страна няма никаква надежда за оцеляване. Е, не сме само ние. Оня ден видях по телевизията десетгодишно момче да стреля с картечница. Участник в някаква африканска въстаническа армия. Виждал съм деца в Ирландия да се пребиват едно друго с тухли, защото така са им казали фанатизирани родители; невръстните палестински момчета палят коли по улиците; юноши негри се колят помежду си, защото белите полицаи са решили, че това е най-лесният начин да се отърват от тях; сръбски момчета са насърчавани да изнасилват мюсюлмански момичета, също както го правят бащите им. Свидетели сме на някакво всеобщо умопомрачение, Чарли. Възрастните покваряват децата си по собствено желание, и то го правят добре.
Чарли го погледна разбиращо.
— Изтощителната нощ май те е подтикнала към ранно разтоварване, а, Томи?
— Ако ми намекваш за „истината е във виното“, грешиш — отвърна Купър кисело. — За мен подхожда повече „в безсънието е истината“. Понякога се будя посред нощ и виждам света наистина такъв, какъвто е. Лудница, зоопарк, арена… Религиозните водачи се борят за душите ни, развратени от властта политици искат умовете ни, а неуките маси ръмжат заплашително и посягат да хапят, защото са прекалено диви и неграмотни, за да измислят нещо друго.
— Спрете света, искам да сляза, така ли?
— Правилно си ме разбрал.
— Никаква хубава новина ли нямаш, Томи?
Купър изцъка.
— Имам. И най-хубавото в нея е, че не се отнася за Хъджис. — Той постави на бюрото първия факс. — Гилеспи е влизал единствено в гостната, а ключът се оказа фалшива следа.