— Сантиментални глупости — обобщи незлобливо инспекторът. — Грешката ти е, че поставяш следствията преди причините, които според теб един нормален човек би приел за основателни. Опитай се да поразсъждаваш в обратния ред — от причините към следствията. Тя е била зла, подла и порочна бабичка, натрупала цяло състояние посредством изнудване и застрахователни измами. Мразела е и е презирала всички около себе си през целия си съзнателен живот. Защо, след като в продължение на шестдесет години е сяла само раздори и неприятности, изведнъж ще дари цялото си богатство на една внимателна и симпатична позната? Едва ли от любов към хармонията в човешките взаимоотношения — той замислено присви очи. — Мога да приема, че Укротителят е послужил като символ, че отровният й език е вече обезвреден, но не вярвам вълкът заедно с козината да смени и нрава си.
— Не забравяй какво казва доктор Блейкни за нея, Чарли. Тя твърди, че на практика Матилда е била много по-различен човек, отколкото се е смятало. Може би за нея е било достатъчно никой да не я притеснява и да се чувства спокойна, за да покаже истинската си същност.
Купър се замисли, преди да обобщи.
— Ние постоянно мислим за Укротителя като за символ, най-вече заради думите на Шекспир: „маргаритки, макове, коприва и от онези морави фунийки“, което ни пречи да погледнем на нещата по-реалистично. Основната функция на това съоръжение е била да запушва нечия уста, което вероятно е и конкретната причина то да се озове на главата на Матилда. Убиецът не е искал да рискува съседите да я чуят, ако тя се развика. Затова й е нахлузил съоръжението на главата, а после го е украсил с цветя уж за да му придаде мистично значение, но всъщност да заблуди нас.
Джонс нервно изпука с пръсти.
— Но първо трябва да е погълнала приспивателните, иначе щеше да се дърпа, докато й слагат Укротителя, и тогава по лицето й щеше да има драскотини и ожулвания. Ако пък е била толкова упоена, че да не направи опит да се освободи от него, тогава защо изобщо му е трябвало да й го слага?
— Защо и ти не направиш това, което ме съветваш да правя? Погледни от причините към следствията. Искаш да я убиеш, и то така, че да изглежда като самоубийство. Но съседите са прекалено близо и ти не се чувстваш сигурен, нуждаеш се от нещо, което да ти гарантира мълчанието й, в случай че приспивателните не се окажат толкова ефикасни, колкото си очаквал. Просто искаш да работиш на сигурно. Не можеш да използваш изолирбанд, защото ще остави следи по кожата. Не можеш просто да й натъпчеш нещо в устата, защото при аутопсията ще намерят частици от него. Но има средство, което не е необходимо да махаш след това и което, освен всичко останало, е принадлежало на жертвата и е имало за нея особено значение. Нищо не ти пречи да се надяваш, че ще успееш да убедиш полицаите да го приемат като зловещ символ на собствените угризения на убитата. Оттук нататък е просто: настаняваш я във ваната; държиш ръката й с твоята, докато срязваш вените; пускаш ножа на пода и я оставяш да умре, като при това си сигурен, че дори и да дойде в съзнание, Укротителят ще й попречи да извика.
— Звучи убедително — кимна Джонс, — но защо тогава да си усложнява живота с пренасянето във ваната и с кухненския нож? Защо просто да не я натъпче с приспивателни и край?
— Защото може да не е имал достатъчно, а и да е имал, са му изглеждали не толкова надеждни. Представи си, че Рут се прибере рано сутринта и я завари още жива. Не е изключено след промивките и разните там други процедури да успеят да я спасят. Освен това не забравяй — Офелия се е удавила. Това може да му е подсказало идеята. Прочетох пиесата — с нотка на самоирония съобщи Купър, — за да видя дали пък няма да открия някаква следа. Но там е по-страшно, отколкото в нашия случай. Накрая на сцената остават само труповете.
— Намери ли нещо?
— Не.
— Нищо чудно, писана е преди четиристотин години — Джонс почука замислено с молива по зъбите си. — Честно да ти кажа, не виждам с какво досегашните ти размишления променят нещата. През цялото време ми описваш някого, който я е познавал отблизо, което приехме още в самото начало. Единствените малки промени се заключават в липсата на дневниците и намирането на ключа. Приемам, че ключът разширява кръга на заподозрените, защото убиецът може да е влязъл и неканен, но това не изключва възможността пак да е бил някой много близък човек, иначе тя щеше да се развика. Освен това в цялата история има толкова много домашни подробности: кухненският нож, приспивателните хапчета, слабостта й към Шекспир, Укротителят. Убиецът отгоре на всичко трябва да е знаел къде точно в градината се намират копривата и маргаритките. При това го е знаел толкова добре, че да може да ги открие в тъмното. Толкова близък означава семейство Блейкни, семейство Ласел или семейство Спиди.