Купър извади от бележника си втория факс и го постави на бюрото.
— Според намерените пръстови отпечатъци и без да забравяш, че поисках от лабораторията двойна проверка, в къщата са намерени отпечатъците на преподобния Матюс (десет точки съответствие с отпечатък, открит върху огледалото в хола); на мисис Орлов (шестнадесет точки съответствие с отпечатък върху кухненския плот и четиринадесет точки съответствие с отпечатък върху холната врата) и накрая на мисис Джейн Мариот — единадесет точки съвпадение с два отпечатъка на рафт на библиотеката и един на подпората на стълбата към втория етаж. Изключвам отпечатъците на самата мисис Гилеспи, мисис Спиди, семейство Блейкни, мисис и мис Ласел, а вече и на Джеймс Гилеспи — той вдигна глава. — Мисис Орлов е нейна съседка. Мисис Спенсър й е пазарувала от местните магазини, а мисис Мариот е помощничка във Фонтуелския лекарски кабинет. Най-интересното обаче е, че отец Матюс, мисис Орлов и мисис Спенсър съвсем доброволно признават, че са били в къщата през седмицата, предшествуваща смъртта на мисис Гилеспи. Мисис Мариот обаче отрича. На Дженкинс, който я е разпитвал, е казала, че от години не е минавала край Сидар Хаус.
Джак изчака Сара да тръгне на работа и пренебрегвайки ограниченията, наложени му от Бърнмаутската полиция, тръгна за Фонтуел с един стар велосипед, който изрови в бараката за инструменти. Колата му се намираше на полицейския паркинг във Фримънт Роуд и изглежда щеше да остане там за неопределено време, докато не бъде решено дали ще му се предяви някакво обвинение. Той имаше известни подозрения за задържането на превозното му средство. Бяха му казали, че колата е необходима като веществено доказателство, но той виждаше зад това ръката на Кийт Смолет, който като нищо можеше да пошушне на инспектора: „Лишете Джак от средство за придвижване и той ще си седне на задника. Не го ли направите, не си въобразявайте, че ще стои на едно място, защото държите доктор Блейкни отговорна за неговите действия.“ Това беше първият случай, в който Джак беше благодарен на Смолет за проявеното внимание към жена му.
Рут спеше като мъртва, смазана от напрежението през предишната нощ. Все пак той й остави бележка на кухненската маса, за да не изпадне в паника, ако се събуди и види, че го няма.
„В момента си в безопасност — полицаите здраво са се заели с Хъджис — пишеше в нея. — Все пак не отваряй вратата на никого. Връщам се скоро. Целувки. Джак.“
— Мисис Мариот? — Купър се приближи до бюрото в празната чакалня на лекарския кабинет и показа служебната си карта. — Сержант-следовател Купър от Леърмаутската полиция.
Джейн се усмихна механично.
— С какво мога да ви бъда полезна, сержант?
— Бих искал да поговорим, ако е възможно, насаме.
— Мисля, че в момента сме достатъчно „насаме“ — отвърна тя. — Единственото, което може да ни обезпокои, е телефонът. Какво ще кажете за едно кафе?
— Да, благодаря. Слабо, с две лъжички захар, моля.
Тя се зае с кафето.
— Получихме някои интересни резултати от сравняването на пръстовите отпечатъци — заговори Купър, гледайки гърба й. — Те показват — както всъщност и знаехме, — че непосредствено преди да умре, мисис Гилеспи е била посещавана от доста хора. Включително и от вас.
Джейн замря.
— Надявах се, че няма да разберете — обади се тя след малко, изтупвайки от полата си несъществуваща прашинка. — После вие се сетихте да поискате отпечатъците. Беше ми много трудно да реша какво да правя — дали да си призная, че първия път съм излъгала, или да си мълча и да се надявам, че не съм пипала нищо в къщата.
— Защо не сте искали да разберем, че сте ходили в Сидар Хаус?
— Защото щяхте да ме питате за какво съм била там.
Той кимна разбиращо.
— И за какво?
Тя сложи кафето в чашите и сипа вода.
— Това няма никаква връзка със смъртта на Матилда, сержант. Беше нещо съвсем лично и засягаше само нас.
— Все ми се струва, че не е така, мисис Мариот.
Тя му подаде чашата през бюрото, после постави до нея захарницата и лъжичка.
— Ще ме арестувате ли, ако откажа да ви отговоря?
— Не веднага — усмихна се той добродушно.
— А кога?
Купър не отговори пряко на въпроса й, а на свой ред попита:
— Възможно е вашата информация да няма нищо общо със смъртта на мисис Гилеспи. Ако случаят е такъв и аз ви обещая, че казаното няма да излезе извън тези четири стени, ще повярвате ли на думата ми? — Той не сваляше очи от нея. — Нали си давате сметка каква популярност ще придобиете, ако се наложи да ви извикам на разпит в управлението? Захапят ли веднъж, вестникарите трудно пускат.