Джоана вдигна глава и погледна последователно Сара и Джак.
— Ще дойдете ли до къщата за един чай? Ще бъдат само неколцина от присъстващите.
Сара отказа:
— Съжалявам, но не мога. От четири и половина имам дежурство в Мейпълтън.
Джак прие:
— Благодаря. Много любезно от ваша страна.
За миг настъпи тишина.
— Как ще се прибереш вкъщи? — попита Сара, ровейки в чантата за ключовете от колата си.
— Ще помоля да ме откарат — отвърна той. — Все ще има някой в моята посока.
Единият от колегите на Сара намина да я види след края на дежурството. Бяха трима съдружници, които на солидарни начала обслужваха няколко квадратни мили по дорсетското крайбрежие и селските околности, включващи по-големи села, малки селца и разпръснати единични ферми. В повечето от селата имаше малки, поддържани от кметствата приемни кабинети, прикрепени към домовете на лекарите или наети от пациентите. Заедно с дежурствата в тях съдружниците покриваха и целия район, като се редуваха и сменяха в доста сгъстен график. Мейпълтън беше селото, в което живееше Робин Хюит, но и той като Сара прекарваше в него толкова време, колкото и отсъстваше. Отдавна бяха отхвърлили съблазнителната идея да вложат средствата си в модерна клиника в централното селище. Беше много съмнително, че ще издържат дълго. Истинската причина беше, че повечето пациенти бяха възрастни и се нуждаеха от транспорт, но тя отдавна беше останала на втори план заради търгашеските тенденции, царящи в момента в цялото здравеопазване.
— Изглеждаш уморена — отбеляза Робин, като се тръшна в креслото зад своето бюро.
— Не само изглеждам.
— Неприятности?
— Не повече от нормалното.
— А, ясно. Семейни. Слушай, защо не вземеш да му биеш шута?
Тя се засмя:
— А ако аз ти предложа, също така небрежно и непосредствено, да биеш шута на Мери?
— Има една малка, но съществена разлика, скъпа. Мери е истински ангел, докато Джак съвсем не е такъв.
Идеята обаче не беше за изхвърляне. След осемнадесет години брак самодоволната самоувереност на Мери далеч не я правеше привлекателна. Със своя плах начин да търси нещо истинско Сара беше толкова различна от нея.
— Не ми се говори по въпроса — тя привърши с писането на някакви документи и с досада ги блъсна настрани.
— Какво прави той напоследък?
— Доколкото знам, нищо.
„Това звучи правдоподобно“ — помисли оси Робин. Джак Блейкни беше надарен с таланта да не върши нищо, докато жена му притежаваше дарбата да търпи този негов талант. За Робин бракът им беше истинска загадка — нямаха деца, не бяха обвързани с нищо, нямаха задължения, нямаше пречки да се разделят. Сара беше независима жена със собствено мнение, а освен това изплащаше къщата им. Трябваше просто да извика ключар да смени бравите и щеше да се отърве веднъж завинаги от този негодник.
Тя го гледаше с подчертано любопитство.
— Защо се усмихваш така?
Той рязко насочи мислите си далеч от невинната фантазия, как Сара започва да живее сама в къщата си.
— Днес се видях с Боб Хюс. Беше много разочарован, че на смяна съм аз, а не ти. — Започна да имитира гърления говор на старите дорсетски зевзеци: — Къде е онова убавичкото? Искам то да ми го направи!
— Да направя какво?
Робин се ухили.
— Да му прегледаш цирея на задника. Дъртият му мръсник! Ако беше дошла ти, щеше да ти покаже някой друг цирей, спотайващ се вероятно под скротума му, и ти щеше да прекараш приятни мигове, изучавайки го, а той щеше да чурулика басово, докато го правиш.
Тя закачлива завъртя очи.
— При това напълно безплатно, не забравяй. Специалните масажи станаха скъпи.
— Не, това е направо противно! Само не ми казвай, че и преди се е опитвал.
Тя се изкиска.
— Разбира се, че не. Идваше просто да си побъбрим. Предполагам, се е усетил, че на теб все пак трябва да покаже нещо. Бедничкият! Хващам се на бас, че си го натирил по най-унизителния начин.
— Печелиш, така направих. Ти си прекалено податлива.
— Но някои от тях са толкова самотни! Живеем в ужасен свят, Робин. Никой няма време да се вслуша в другия. –. Тя започна да си играе с писалката си. — Днес ходих на погребението на Матилда Гилеспи и внучката й ме попита защо баба й се е самоубила. Казах, че не знам, но оттогава само за това мисля. Би трябвало да знам. Тя беше една от моите пациентки. Ако й бях обърнала малко повече внимание, сигурно щях да знам причината. — Тя го погледна косо. — Не съм ли права?
Той поклати глава.
— Недей така, Сара. Това не води доникъде. Виж, ти беше само една от многото, с които тя се познаваше и разговаряше, включително и с мен. Отговорността за тази жена не е само твоя. Дори е спорно дали изобщо носиш някаква отговорност, освен в строго медицински смисъл, и то само ако си предписала нещо, което да е допринесло за смъртта й. Тя е умряла от загуба на кръв.