— Какво да ми е казал, мисис Мариот?
— Ако го беше направил, щяхте да знаете, сержант — уморено се усмихна тя.
— Е, значи наистина не ми е казал — съгласи се Купър. — Но вие бяхте очевидно разтревожена, че може да го е направил, затова няма ли да е по-добре информацията да дойде от самата вас? Предполагам, че е нещо, в което сте посветени само вие, той и Матилда. Били сте сигурна, че тя няма да проговори, защото вие от своя страна бихте могли да разкриете истината за бащата на Джоана… Но виж, той е друга работа. Срещу него нямате нищо и затова сте били толкова уплашена, когато сте го видели там. Ето защо сте отишли при Матилда: искали сте да разберете дали Джеймс ще изплюе камъчето. Познах ли?
Когато Джак я притисна до стената, Джоана не показа никакви признаци на тревога. Вдигна глава и тържествуващо го погледна в очите.
— Знаех, че ще се върнеш.
Той нищо не отговори. Гледаше прекрасното й лице, за пореден път омагьосан от абсолютното му съвършенство. Беше лицето на Микеланджелова мадона, на майка, нежно сведена над своя обожаван син. Когато за пръв път се сблъска с тази чиста и едновременно плашеща красота, замря пред картината на великия майстор на границата между плача и възторга. Години наред беше търсил жената зад образа на Девата. Съществувала ли е наистина? Или беше красив призрак, призован от могъщата магия на Микеланджело? Преди да срещне Джоана, Джак беше решил за себе си, че това лице е съществувало единствено във въображението на своя създател, защото само художник би могъл да сътвори нещо с такава неизмерима красота. С4сега, когато държеше същото лице в ръцете си, той с болка разбираше, че създаването на тази красота е било също толкова случайно и произволно, колкото и неговото собствено зачеване. Затвори очи, за да спре сълзите, които отново напираха.
Джейн кимна с нежелание.
— Джеймс ме изнудваше в продължение на пет години след завръщането ни от Хонконг. Накрая му платих над пет хиляди лири — всичките пари, които ми беше оставила майка ми — гласът й потрепера. — Спря едва когато му изпратих копия от банковите справки, доказващи, че нямам какво повече да му дам. Въпреки това не пропусна да ме заплаши, че един ден ще се върне — тя млъкна за момент и направи усилие да се овладее. — Оттогава нито съм го виждала, нито съм чувала за него до оня ужасен ден, когато излезе от Сидар Хаус.
Купър замислено гледаше наведената й глава. Явно тя беше замесена в нещо, в което имаха пръст Джеймс и Матилда Гилеспи, но какво толкова страшно беше извършила, че да откаже да говори за него след толкова години?
— Всеки си има своите срамни тайни, мисис Мариот. Моите все още ме карат да се изчервявам, когато се сетя за тях. Да не би да смятате, че съпругът ви може да ви потърси отговорност за нещо, станало преди повече от тридесет години?
— О, да — каза тя откровено. — Пол винаги е искал деца, а аз не успях да му ги дам.
Купър я изчака тактично да продължи, но тя мълчеше.
— Какво общо имат децата?
— Пол имаше кратка връзка с Матилда и тя забременя. Точно затова Джеймс замина за Хонконг. Твърдеше, че това било последната капка; че би могъл да понесе роденото от кръвосмешение копеле на Джералд, но не и резултата от връзката й с Пол.
Купър не можеше да повярва.
— Затова ли ви е изнудвал Джеймс?
„Не може да бъде — мислеше си той, — това е безсмислено. Не измамената съпруга, а съгрешилият съпруг би трябвало да плаща на изнудвача.“
— Не, не беше затова — отвърна Джейн. — За тях аз знаех отдавна. Пол ми беше разказал, след като всичко между тях свърши. Тогава той работеше като помощник на сър Уилямс и често се случваше да преспи в апартамента на Джеймс и Матилда, когато имаше работа в града. Не мисля, че тази история е била нещо повече от кратко увлечение… и за двамата. Тя обичаше белите покривки, обичаше да се грижи за къщата си по някакъв старовремски начин… Джеймс е бил поласкан, смятайки, че се старае да му е добре на него — Джейн въздъхна. — Едва ли можете наистина да разберете колко пленителна беше на моменти Матилда, и то не само защото беше красива. Тя излъчваше нещо, което привличаше мъжете като магнит. Може би се дължеше на нейната дистанцираност, породена от нежеланието й да общува с тях. Те виждаха в това едва ли не предизвикателство. Ето защо, когато тя свалила гарда пред Пол, той се влюбил — Джейн тъжно се усмихна. — Аз мога да го разбера. Може да ви звучи невероятно, но имаше време през нашата младост, когато й се възхищавах почти толкова, колкото той по-късно. Тя беше всичко, което някога съм искала да бъда и което никога не станах — очите й се напълниха със сълзи. — Между другото вие също имате някаква представа, колко привлекателна е можела да бъде Матилда, защото Сара изпитваше към нея същите чувства, които някога изпитвах аз.