— Покажи ми колко ме обичаш, Джак! — гласът на Джоана, плътен и дрезгав, приличаше на любовна ласка.
Пръстите му внимателно погалиха белия ъ врат. Как беше възможно такава красота да служи за вместилище на подобна противна и гнусна същност? Тя беше подигравка със съзиданието. Джак вдигна другата си ръка към сребристорусата й коса, внезапно я сграбчи и дръпна главата й назад. Пръстите му се стегнаха около гърлото й.
— Ей толкова те обичам — обясни той бездушно.
— Причиняваш ми болка — в гласа й започваше да се прокрадва тревога.
Той стегна хватката и на двете си ръце.
— Но това ми харесва — отекна гласът му в празния хол.
— Не те разбирам — опита се да извика тя. Джак усещаше как гласът й вибрира под пръстите му, стиснали гърлото й.
— Какво искаш? — Джоана се взря в очите му и страхът изведнъж я заля като студена вълна. — О, Господи! Ти си убил майка ми!
Тя отвори уста да изкрещи, но успя да издаде само тих, хъркащ звук. Пръстите му стиснаха още по-силно.
— Моля да ме извините, но аз поначало схващам доста бавно — обясни притеснено Купър — и не мога добре да разбера с какво Джеймс Гилеспи ви е принудил да му платите пет хиляди лири. Вие вече сте знаели за изневярата на мъжа ви… Да не би да е свързано с бременността? И за това ли знаехте тогава?
Джейн стисна устни, опитвайки се да сдържи сълзите си.
— Да, знаех. Пол обаче никога не разбра — тя отново дълбоко въздъхна — и точно това беше най-ужасното. От толкова години го пазя в тайна. Исках да му кажа, но все не намирах подходящ случай. Горе-долу както се опитах да заблудя и вас — закри устата си с длан. — Той толкова искаше да бъде баща! Това беше най-голямото му желание. Аз все се молех и молех да ми се роди дете, но нищо не се получаваше — гласът й се пречупи и тя млъкна.
Потресен, Купър се престраши да я хване за ръката. Сега вече съвсем нищо не разбираше, но от мисълта да я принуди да продължи му се гадеше. Успя да преодолее гаденето.
— Откъде знаехте, че тя е бременна, щом съпругът ви не е знаел?
— Матилда ми каза. Позвъни ми и поиска да отида в Лондон, като ме увери, че ако не го сторя, ще се погрижи цялото село да разбере за нея и Пол. Той й бил писал няколко писма и тя ме заплаши, че ще ги публикува, ако не направя това, което иска от мен.
— А какво искаше?
За момент настъпи напрегната тишина.
— Искаше да й помогна да убие детето си, когато се роди.
— Мили Боже! — невярващо простена Купър. „Сигурно й е помогнала — помисли си той, — иначе Джеймс Гилеспи не би имал с какво да я изнудва.“
Отвън по пътеката се чуха стъпки и веднага след това някой натисна звънеца.
— Джоана! — обади се нервно потрепващият глас на Вайълит. — Джоана! Добре ли си, скъпа? Чух нещо…
Като не получи отговор, тя отново завика:
— Има ли някой при теб? Обади се, моля те! — гласът й все повече изтъняваше. — Дънкан! Дънкан! — почти запищя тя. — Нещо става… Сигурна съм. Трябва бързо да извикаш полицията… Ще ти помогна, Джоана. Веднага се връщам! — стъпките й заглъхнаха по алеята.
Джак погледна побелялото лице на Джоана, после неочаквано внимателно я положи в най-близкото кресло.
— Не заслужаваш така да ти се размине, но явно имаш по-голям късмет от майка си — заяви той и без повече обяснения се отправи към кухнята, а оттам — към външната врата. … Джоана все още пищеше, когато Дънкан Орлов, напълно паникьосан, разби вратата с тежък ковашки чук и нахълта в гостната на Сидар Хаус.
— Помогнахте ли й да го направи? — запита Купър с неестествено спокоен глас.
— Не знам — отвърна Джейн и потрепера. — Не знам какво е станало, тя нищо не ми обясни. Поиска да открадна приспивателно от кабинета на баща ми. Каза, че било за нея, защото не можела да спи. Надявах се… мислех… че смята да се самоубие, и нямах нищо напротив. Тогава я мразех.
— Значи сте й дали хапчетата?
— Да.
— Но тя не се е самоубила?
— Не.
— Преди малко споменахте, че е искала да й помогнете да се отърве от детето.
— Мислих за това цели десет години — дълго сдържаните сълзи най-после се отърколиха по страните й. — Друго дете освен Джоана може никога да не е съществувало. Изобщо не вярвах, че е раждала второ — тя прекара трепереща ръка по лицето си. — Когато в Хонконг Джеймс ме заразпитва как така Джералд се е самоубил с приспивателно, след като никой лекар не би му го предписал, си дадох сметка, че всъщност тя е искала да убие не детето, а Джералд и аз съм й осигурила средството да го извърши. — Джейн извади кърпичка и издуха носа си. — Толкова се изплаших, че Джеймс се досети каква е работата. Може и през цялото време да е знаел — те с Матилда много си приличаха.