Баща ми мълчаливо одобрява оставането ми в Лондон. За всеки случай ме уведоми, че Джералд се бил заклел да се ожени за Грейс, ако аз се върна в Сидар Хаус. Лошото е, че му вярвам — в момента Джералд изпитва невероятен страх от мен.
Платих на частен детектив да снима тайно Джеймс. Майчице, какви снимки излязоха! „Кобилата и женската на пора не се отдават на страстта по-жадно…“ от негова (или може би трябва да кажем нейна) милост. На всичкото отгоре в обществена тоалетна. Страшно ми се иска да му ги покажа още сега. Ако това, което аз върша, е греховно, онова, което той върши, е престъпно. Но с тези снимки моментално ще спре да ми говори за развод, убедена съм, и ще се запъти към Хонконг колкото се може по-бързо, без думичка да обели. Моето нежелание да се дава гласност на сексуалните ми занимания е нищо в сравнение с неговото по същия въпрос.
И помисли Матилда — какво ти пречи да изнудваш също толкова ефикасно и Джералд, и татко?
СЕДЕМНАДЕСЕТ
Хъджис не си беше доспал и се измъчваше от съмнения за лоялността на своите приятелчета, които до момента лесно успяваше да контролира. Поуспокои се обаче, когато видя инспектор Чарли Джонс да се настанява срещу него в стаята за разпити. И той като Купър не изглеждаше никак весел.
— Сигурно идвате да се пробвате пак да ми лепнете убийството на оная дърта крава — каза Хъджис навъсено. — Няма да стане набийте си го в главата.
— Нищо — отвърна Чарли с обикновения си опечален вид. — Така даже е по-удобно за нас — ще качим процента на разкриваемост в месечния отчет на участъка. Днес полицията се стреми към културни бизнес-отношения, приятел, и продуктивността е доста важен елемент в тях.
— Каква е тая смрад, дето ми плещиш?
— За нашите клиенти съвсем не е смрад.
— Какви клиенти?
— Разчитащите на закона английски граждани, които честно си плащат за нашите услуги чрез данъците. Културата на бизнеса изисква да установим социалната база на нашите клиенти, после да проучим техните нужди и накрая да отговорим на въпросните нужди по подходящ и задоволителен начин. В момента ти представляваш отлична възможност да им покажем, че не си дават парите напразно. Ще те обвиним в изнасилване, съучастничество в изнасилване, отвличане, незаконно заемане на чуждо жилище и съучастничество в същото, физическо насилие срещу малолетни, кражба, съучастничество и подстрекателство към кражба, съхраняване и продажба на крадени вещи, блудство с малолетни, опит да се попречи на правосъдието — той спря и се усмихна едва ли не приятелски, — което впрочем ме подсеща, че можем да те обвиним и в убийството на мисис Гилеспи.
— Знаех си! — ядосано възкликна Хъджис. — Знаех, че ще ми налепите шибаните си измислици! И дума не продумвам повече, докато не дойде адвокат.
— Не съм казал, че непременно ще те обвиним — говорех само хипотетично — погледна го Чарли укорно. — Истинската причина да те повикаме беше, че се нуждаем малко да ни помогнеш. Това е всичко, което се иска от теб.
— А какво ще получа срещу това? — погледна го Хъджис подозрително.
— Нищо.
— Тогава без мен.
Чарли сънливо го изгледа.
— Правилният въпрос, приятел, е не „какво“, а колко ще получиш, ако не ни сътрудничиш. Питай ме и ще ти кажа. Мога лично да ти обещая, че ако се наложи, ще преровя целия окръг камък по камък, но накрая ще успея да те вкарам вътре за отвличане и изнасилване на деца.
— Не се занимавам с деца — презрително се усмихна Хъджис. — Никога. И никога няма да се занимавам. Досега не съм изнасилвал момиче — не се е налагало. Какво са правили ония дрисльовци, си е тяхна работа. Аз изобщо не знаех какви ги вършат.
— За един зрял мъж сексът с тринадесетгодишно момиче си е чисто изнасилване. То е малолетно, но за беля е и достатъчно голямо, за да може да каже в съда какво си правил с него.
— Не съм спал с тринадесетгодишна.
— Спал си и още как. Аз мога да го докажа. Ще скапя от бачкане всичките си хора, но ще ги накарам да ми намерят едно, само едно момиченце, което е успяло да те излъже за годините си — той хищно се озъби, защото забеляза сянката на тревога по лицето на Хъджис. — Все ще се намери някоя, приятел, те все такива ги вършат. Много е характерно за жените. На тринадесет искат да минават за шестнадесетгодишни и успяват. На четиридесет искат да минат за тридесетгодишни и, Бога ми, пак успяват. Единственото нещо, за което може да си сигурен с жените, е, че никога не изглеждат толкова, на колкото са в действителност.
Хъджис замислено почеса небръснатата си буза.
— Ставаше дума за някаква помощ.