— Аз се запознах с „Крал Лир“ завчера — съобщи Купър, — но все още не виждам връзката. Щеше да има някакъв паралел, ако Матилда беше разделила богатството си между мисис и мис Ласел. Тогава вече би могло да се говори за някакво съответствие.
— Пропускаш една важна подробност, Томи. Крал Лир е най-трагичният персонаж на Шекспир, а мисис Гилеспи добре си е била научила урока. Тя е смятала всичко написано от него едва ли не за Божие слово и го четяла като Евангелие. Не забравяй, че Лир е имал трето дете, което е оставил без пукнат грош — той стана. — Искам Джак Блейкни в управлението след половин час. Бъди добро момче и ми го доведи. Кажи му, че шефът ти иска да си поговори с него за сина на мисис Гилеспи.
Те, разбира се, не знаеха, че половин час по-рано Джак Блейкни беше арестуван в Мил Хаус. Обаждането на телефон 999 беше от семейство Орлов. Макар почти изпаднала в истерия, Джоана Ласел успя да каже на полицаите, че той се опитал да я убие, като междувременно е признал, че е убил и майка й.
Инспекторът научи новината веднага щом се върна от обяд. Съобщиха на Купър по радиостанцията и му бе наредено да се върне възможно най-бързо. Въпреки това той спря колата и постоя пет минути на пустия второстепенен път, потресен от загубата на илюзиите си. Ръцете му така трепереха, че не смееше да кара. С ужасяваща яснота си даде сметка, че песента му е изпята. Беше изгубил онова, което го правеше наистина добър полицай. Да, той винаги знаеше какво мислят за него шефовете му, но същевременно беше твърдо убеден, че се лъжат по отношение на него. Силата му се състоеше в способността правилно да преценява хората. Колкото и да му я бяха оспорвали, обикновено накрая правият се оказваше той. Никога не бе допускал, че е възможно личните симпатии да попречат на работата му. Нито пък беше позволил работата му на полицай да накърни неговата човечност и търпимост, която лично той смяташе за единственото нещо, поставящо човека над животното.
С натежало сърце включи двигателя и подкара обратно към Леърмаут. Грешката му в преценката на семейство Блейкни беше непростима, но въпреки това той все още не беше съгласен с литературните доказателства на Чарли и не можеше да свърже крал Лир с надгробния надпис и кухненския нож. Не каза ли мисис Спиди, че ножът, намерен на пода на банята, е стоял в кухненското чекмедже? Купър беше забравил за това. Ами короната? Този, който беше накичил мисис Гилеспи с коприва, е виждал символичната връзка между нея и крал Лир. Защо тогава се беше заблудил и през цялото време беше мислил за Офелия? Защото, спомни си той, тогава в банята доктор Блейкни го беше заблудила с булчинския венец и цитата от „Хамлет“.
Сърцето го присви. Горкият Томи Купър в крайна сметка се бе оказал глупав сантиментален дядка, залъгващ се с нездрави фантазии за жена, която беше почти на възрастта на децата му.
Един час по-късно Чарли Джонс седна срещу Джак и натисна копчето за запис. Каза датата, часа и имената на присъстващите. После разпери ръце безпомощно и заговори.
— Е, мистър Блейкни, няма да скрия от вас, че не съм особено изненадан. Очаквах нещо подобно — той хвърли поглед към Купър, който седеше, опрял гръб на стената, и гледаше в пода. — Сержантът отдавна беше събудил любопитството ми към вас със своите разкази. Да не говорим колко интересен беше докладът за снощните ви подвизи и вашите „разногласия“ с полицията. Но връх на всичко е последното ви изпълнение в Сидар Хаус.
Джак сложи длани на тила си и ведро се усмихна.
— Е, радвам се, че не съм излъгал очакванията ви, инспекторе.
— Дано така да продължавате — Чарли постави длани на масата. — Засега ще оставим настрана мис Ласел и инцидента в Бърнмаут, защото повече ме интересуват отношенията ви с мисис Гилеспи. — Макар да се стараеше, инспектор Джонс трудно успяваше да прикрива тържествуването си. — Струва ми се, че най-после успях да си обясня короната с цветята, която тя носеше във ваната. Няма нищо общо с Офелия — става дума за крал Лир. Току-що проверих: четвърто действие, четвърта сцена, там, където Корделия казва: „…увенчал глава със репеи, коприва, бучиниш, горчивка, троскот, кукувича прежда…“. И освен това сцена шеста в ремарките: „Влиза Лир с корона от бурени“.