— Но вие не сте знаели това, докато сте рисували портрета.
— Не, но не можех да не забележа прекомерния й интерес към нас двамата. Тя се интересуваше от всичко: какви са родителите ни, дали имаме братя и сестри, дали се разбирам с родителите на жена ми. Забележете, не се ограничаваше само със Сара, защото явно се е страхувала, че мога да се усъмня. Когато ми заяви, че жена ми е нейното изгубено дете, останах като гръмнат. — Джак безпомощно разпери ръце. — Знаех, че не е вярно, тъй като Сара е дете на своите собствени родители.
— Сигурно това е било първото, за което мисис Гилеспи ви е попитала?
— Не пряко. Тя никога не задаваше въпросите си направо — Джак забеляза изписаното по лицето на инспектора недоверие и раздразнено продължи: — Забравяте, че никой във Фонтуел не е знаел за това дете с изключение на Джейн Мариот, а Матилда беше твърде горда, за да позволи на когото и да било да разбере за нейните слабости и грешки. Тя търсеше мир със себе си, а не с обществото. Най-близо до този въпрос стигнахме, когато веднъж ме попита дали Сара е в добри отношения с майка си. Казах й, че не е, защото те наистина не се разбират. Дори си спомням точно думите си: „Понякога се питам дали Сара не е осиновена, защото пълното разминаване между нея и майка й във външен вид, думи и дела може да се обясни единствено с липсата на родство.“ Това е нещо като семейна шега между мен и Сара, но явно въз основа на думите ми Матилда е започнала да гради своите въздушни кули. Също като вас, инспекторе.
— Но нали тя си е била внушила това още преди да почнете да рисувате портрета й? Ако не греша, започнала е консултациите си с Дъган по завещанието още през август.
— Тя си вярваше, инспекторе. За нея това беше нещо като вярата в Бога за религиозния човек — тихо каза Джак. — Няма друго обяснение. Искала е да заслужи опрощение от детето, което някога е зарязала, и Сара, ще не ще, е трябвало да изиграе ролята на това дете. Съвпадението на възрастта, рождените дати и маниерите можеше да е чиста случайност, но Матилда отказваше да допусне подобна възможност. Беше си втълпила това, което й изнася, а от нея се искаше да стане прикритие — той прокара пръсти през косата си. — Ако бях разбрал как стоят нещата, сигурно щях да я изведа от заблуждението й, но тъй като нищо не знаех, без да искам, бях налял масло в огъня.
— Доктор Блейкни знае ли нещо за това?
— Не. Матилда беше непреклонна. Сара не трябваше нищо да разбере. Накара ме да й обещая, че няма да й кажа — ужасно се страхуваше Сара да не промени отношението си към нея, да престане да я харесва или дори напълно да я отхвърли. Понякога си мисля, че нещата се развиха по удобен за всички начин, никой не беше наранен. — Джак прокара ръка през лицето си. — Бях объркан, не знаех какво да правя и ми трябваше време да измисля начин да разубедя Матилда. Ако й кажех истината веднага, щеше да означава за втори път да й отнема детето.