Чарли се намръщи, но не настоя за подробности.
— Щом не сте били в Стратфорд, къде тогава сте били, по дяволите?
— В Чилтънхам. — Джак кръстоса ръце на тила и спокойно се загледа в тавана.
— Можете ли да го докажете?
— Да — Джак направи с показалеца си движение, сякаш набираше телефонен номер. — Бащата на Сара. Ще потвърди, че съм бил там от шест вечерта в петък докъм неделя по обяд — той хвърли подигравателен поглед към инспектора. — Мирови съдия е, така че бъдете абсолютно сигурен — няма да ви излъже.
— Какво правихте там?
— Отидох със слабата надежда да открия при него нещо, което да ми помогне да докажа на Матилда, че Сара не й е дъщеря. С него мога да разговарям напълно спокойно, без да се страхувам, че ще се раздрънка. Ако се бях обърнал към майка й, тя светкавично щеше да позвъни на дъщеря си и всичко щеше да излезе наяве. Сара, както се досещате, щеше да се поинтересува откъде накъде съм тръгнал да търся доказателства, че не е осиновена. Ако й бях казал, че съм бил при баща й, пак щеше да се наложи да отговарям на същия въпрос или най-малкото да измислям някакво обяснение. Затова заявих, че съм ходил при Сали. Надявах се да я объркам и да й попреча да задава въпроси — тонът му се беше променил. — Не беше най-умното нещо, което съм сторил през живота си.
Чарли не обърна внимание на думите му.
— Баща й даде ли ви това, което търсехте?
— Не. Каза, че не е запазил нищо и че ще трябва да говоря с майка й. Бях вече решил да си сложа главата в торбата и наистина да отида при нея през следващия уикенд, но още в понеделник се разбра, че Матилда е мъртва, и това реши проблема.
— Дори след това обаче не съобщихте на жена си, нали?
— Не.
— Защо?
— Защото бях обещал на Матилда, че няма да казвам на Сара — обясни Джак със сдържано раздразнение. — Ако тя искаше жена ми да узнае, щеше да й го каже във видеозаписа.
— Имате ли представа защо не го е направила?
— Просто защото не е искала. Тя имаше твърде много тайни. Сигурно е мислела, че ако открито припознае Сара, ще изплуват прекалено много стари мръсотии и да ви кажа, беше права. Вижте само колко кирливи ризи изрови досега Томи.
— Нищо не съм изравял — обади се Купър. — Когато разбраха за завещанието, на хората им стана интересно и просто им се поиска да приказват.
— Да, но мисис Гилеспи не е очаквала, че полицията ще разпитва из селото, просто защото не е знаела, че ще я убият. Доколкото разбирам от това, което Сара ми разказа за видеопосланието, Матилда се е постарала да сплаши достатъчно Джоана и Рут с неприятни подробности от техния живот и е наела адвокат, в случай че нещата все пак стигнат до съд. Искала е да им попречи да предявят насрещен иск. Единствената причина Джоана да предприеме някакви действия срещу Сара е смъртта на Матилда, защото в каквото и да я обвинява видеозаписът, то бледнее пред онова, в което тя обвинява жена ми.
Зад него Купър се разшава.
— Но видеозаписът е пълен с лъжи. Например това, което казва за чичо си и за баща си. Мисис Гилеспи намеква, че е била жертва и на двамата, но мисис Мариот ни разказа съвсем друга история. Описва я като жена, достатъчно безскрупулна, за да прибегне до изнудване и убийство, когато става дума да спечели нещо. Кой от двата й образа е истинският?
Джак се извърна и го погледна.
— Не знам. Вероятно и двата. Тя не е първата жертва, отвърнала на удара с удар.
— Каква е тази работа със слабоумието на чичо й? — запита Чарли. — Във видеозаписа тя го описва като пияно животно, което я е изнасилило, когато е била на тринадесет години, докато мисис Мариот твърди, че той е бил изключително чувствителен и добродушен. Обяснете ми това.
— Не мога. С Матилда никога не сме говорили по въпроса. Знам само, че тя беше дълбоко белязана и се срамуваше от своята неспособност да обича. Когато й показах портрета, където се бях постарал да изобразя нейния страх от Укротителя, тя се разплака и каза, че единствено аз я разбирам. Предпочетох да интерпретирам думите й в смисъл, че съм първият човек, който е погледнал на нея като на жертва, но може и да съм сгрешил. Сами преценете.
— Няма да се наложи, ако намерим дневниците — тросна се Купър. — За Бога! — почти извика той. — Искам да разбера какво означава всичко това.
Джак не отговори и в стаята настъпи тишина, нарушавана само от монотонното бръмчене на касетофона — звук, с който двамата полицаи отдавна бяха свикнали и който свързваха с усещането за неуспех.
— Тук имам един рапорт — проговори най-после Чарли, шумолейки с листата пред себе си. — В него пише, че тази сутрин сте се опитали да убиете мисис Ласел и сте споменали, че сте убили и майка й. Предполагам, алибито ви ще се потвърди и затова приемам, че нямате нищо общо със смъртта на мисис Гилеспи. Не мога да разбера обаче защо ви е трябвало да казвате, че сте я убили.