— Не съм казвал нищо подобно.
— Но мисис Ласел го твърди.
— Това не значи, че съм го казал.
Джонс се поколеба за миг. Беше почти сигурен, че и на следващия си въпрос ще получи подобен отговор, но въпреки това го зададе.
— Защо сте се опитали да убиете мисис Ласел?
— Нищо такова не съм правил.
— Тя казва, цитирам: „Джак Блейкни ме притисна до стената и започна да ме души. Ако Вайълит не беше дошла, щеше да ме убие.“ И това ли е лъжа?
— Не, тя просто казва това, което си мисли, че се е случило.
— Но греши, така ли?
— Точно така.
— Значи не сте се опитвали да я удушите?
— Точно така.
— Трябва да ви кажа, мистър Блейкни, че съгласно този рапорт, когато колата е дошла след повикването, по шията на мисис Ласел все още е имало следи от пръсти. Това означава, че някой наистина се е опитвал да я души, а тя твърди, че този някой сте именно вие — инспекторът изчака Джак да отговори. Отговор обаче не последва и той смени тактиката.
— Бяхте ли в Сидар Хаус тази сутрин около десет и тридесет?
— Да.
— Хващали ли сте мисис Ласел за гърлото?
— Да.
— Не смятате ли, че това би могло да я наведе на мисълта, че се опитвате да я удушите?
— Да.
— Опитвахте ли се да я удушите?
— Не.
— Тогава обяснете ми, моля ви, какво по дяволите сте се опитвали да направите!
— Ще ви покажа къде грешите. Не съм възхитен от себе си и изобщо не би ми хрумнало да го правя, ако онази мижитурка — снощният инспектор, не ме беше вбесил. — При спомена очите на Джак гневно се присвиха. — Не става дума за мен. Аз дори предпочитам да ми предяви обвинение и да ми даде възможност да го направя за смях в съда. Тревожа се за Сара и най-вече за Рут. Той се държеше с тях като с пачаври, а това не мога да преглътна. Джоана вече си е изпяла песента, но това съвсем не се отнася за Рут. Искам най-после нещастното момиче да се измъкне от кашата, в която се е забъркало — той въздъхна ядосано. — Ето защо снощи се хванах да върша вашата работа и я свърших. Разбрах кой е убил Матилда и защо. Повярвайте ми, не беше трудно.
Чарли му повярва. Подобно на Купър и той започваше да намира Джак за доста симпатичен.
— Значи все пак мисис Ласел — въздъхна облекчено инспекторът. — Тя през цялото време беше първа в списъка.
— Не е тя, но съм съгласен, че е непълно способна да го направи. Има същия характер като майка си и щом Матилда е убила, за да получи това, което иска, значи Джоана също би могла. Не можеш да минеш през ада и да се измъкнеш съвсем читав. Но погледнете другояче, отношенията между Джоана и Матилда бяха противоречиви — те едновременно се привличаха и отблъскваха. Дори по-скоро бих казал, че бяха привързани една към друга. Може би тази привързаност се е основавала на факта, че всяка една от тях отлично е разбирала другата — познато зло, половин зло.
— Добре — съгласи се Чарли. — Кой тогава е убил мисис Гилеспи?
— Не мога нищо да докажа, това си е ваша работа, но ще ви обясня до какво стигнах снощи. — Джак млъкна, за да събере мислите си. — Вие се бяхте съсредоточили изцяло върху Сара, мен, Джоана и Рут — започна той — и все заради завещанието. При създалите се обстоятелства впрочем това е съвсем основателно. Ако ни махнете обаче от уравнението, то коренно се променя. Защо да не допуснем, че Матилда не е била убита заради пари? Не вярвам също да е била убита в пристъп на ярост. Яростта е силно, жестоко и грубо чувство, а нейният убиец е планирал всичко много внимателно и го е изпълнил изключително прецизно. Дори символично. Който и да я е убил, дори да я е мразел, не е извършил престъплението, защото не са му издържали нервите — Джак погледна Джонс, който кимна в знак на съгласие. — Тогава каква е причината? Вражда? Без съмнение тя е била мразена от много хора, но след като никой не е направил опит да я убие толкова години, защо ще реши да го прави точно сега? Ревност? — Той недоверчиво сви рамене. — За какво? Тя беше на практика отшелничка, а не ми се вярва Джейн Мариот да е крила ревността си в продължение на толкова години, за да я остави внезапно да изригне през ноември. И така, с риск да установя очевидното, твърдя, че Матилда Гилеспи е била убита, защото е пречела някому.
— Много интересно. Как не се сетихме?! — изсмя се саркастично Джонс.
Джак една-едва го погледна и продължи мисълта си.
— Но защо ще иска да я отстрани? С какво е пречела? Какво е било това нещо, което е трябвало да бъде предотвратено? Ето въпроса, който никога не сте си задавали, поне не извън контекста на завещанието.