— За разлика от вас не смятам, че то може да бъде пренебрегнато с толкова лека ръка — намеси се Чарли.
— Но то си е просто едно завещание. Всяка седмица хиляди хора правят завещания и хиляди умират. Фактът, че посланието на Матилда е донякъде необичайно, губи всякакво значение, ако изключите от списъка на заподозрените Джоана, Рут, Сара и мен. Никой друг не е засегнат от начина, по който тя е решила да разпредели имуществото си.
Купър се прокашля.
— Това е добро попадение, Чарли.
— Добре — съгласи се инспекторът. — Защо тогава е била убита?
— Не знам.
Чарли вдигна очи към тавана.
— Господи, дай ми сили! — изръмжа той задавено.
Купър тихо се засмя.
— Приключвай вече, Джак, иначе шефът ще получи удар — каза той. — Всички започваме да губим търпение. Приемаме, че завещанието не било мотив за убийството, приемаме, че мис и мисис Ласел, ти и жена ти не сте заподозрени. Докъде води всичко това?
— До въпроса, защо Матилда е била с Укротителя на главата? И защо в него внимателно е бил аранжиран едва ли не половината жив плет на имението? Нали точно това те накара да се усъмниш в началото?
Купър кимна.
— Защо нито веднъж не сте допуснали, че убиецът изобщо не е имал намерение да ви заблуждава, че става дума за самоубийство? Говорим не за някакъв тъпак, а за човек с ум и финес, който всичко е планирал много внимателно. Той е знаел, че Матилда смята Сара за своя дъщеря; знаел е, че и Матилда, и Джоана са опитвали Укротителя в детството си; знаел е, че Джоана работи като аранжорка в цветарски магазин, а също че Укротител е и прякорът, който Матилда е дала на Сара. Оттук и Укротителят на главата й, и препратката към крал Лир. Ако съпоставим всичко това с факта, че през този ден Рут е била в къщата, става ясно, че целта му е била да фокусира вниманието ви върху Сара, Джоана и Рут в ролята на трите дъщери на Лир. Точно така и стана, макар завещанието да ви обърка, а вие на свой ред объркахте символиката — взехте короната на Лир за булчинския венец на Офелия. Не забравяйте колко важно е било за Матилда нейното завещание. Възможно е някой да е предполагал, че Джоана и Рут ще се сдърпат за собствеността й. Участието на Сара в качеството й на отдавна изгубена дъщеря само му е помогнало.
— Все още нищо не разбирам — вдигна вежди Чарли. — Какво трябва да направя? Да арестувам някоя от тях ли? И коя? Жена ви заради прякора, Джоана заради цветята или Рут, защото е била в къщата?
— Не говоря за това. Всички тези неща губят значение, щом престанете да мислите за завещанието.
— Тогава защо е убита?! — изсъска Чарли през зъби.
Джак нерешително погледна първо него, после Купър.
— Не съм сигурен. Може и да греша! — избухна той неочаквано. — Аз ли съм специалистът тук?
— Бъркотия — обади се Купър загадъчно. Личеше, че му е дошла идея. — Убиецът е искал след смъртта на Матилда да настъпи пълно объркване. За какво може да му послужи това? Да кажем, за да попречи на нормалния ход на нещата. Поне докато кашата около смъртта на мисис Гилеспи не бъде оправена.
— Звучи логично — кимна Джак.
Този път обаче Чарли беше изгубил нишката.
— Какъв нормален ход? На какво?
— Нормалният ход на онова, което обикновено се прави, след като някой умре — отвърна спокойно сержантът. — Например уреждането и изпълнението на завещанието. Някой е искал прехвърлянето на имението да бъде забавено — той трепна, сякаш изведнъж се сети за нещо. — Представете си, че Матилда е имала намерение да предприеме нещо, което не е изнасяло на определен човек, и той я е спрял, преди тя да успее да го осъществи. Нека не забравяме, че каквото и да е било то, вероятно ще може да бъде извършено и от нейните наследници, щом влязат във владение на собствеността. С малко изобретателност това би могло да се избегне, като най-вероятните наследници бъдат забъркани в някаква заплетена история и по този начин бъде спрян или поне забавен процесът на осъществяването на въпросното намерение. Как ти звучи това?
— Сложно — отвърна Чарли кисело.
— Било е наложително да се спре Матилда. Останалото е импровизация — уточни Джак. — Можело е да стане, можело е и да не стане. Нещо като спекулативна финансова операция — при добро стечение на обстоятелствата може да донесе печалба.
— Звучи много добре, но ни връща точно там, откъдето тръгнахме — заключи Купър. — Човекът, който я е убил, я е познавал отлично и ако изключим вас четиримата, остават — той притисна очите си с пръсти, за да се съсредоточи — мистър и мисис Спиди, семейство Мариот и Джеймс Гилеспи.