— Лъжеш най-безсрамно — възмути се Джак. — Казало ти го е онова копеле Смолет. По дяволите, Купър, нито съм видял, нито съм нарисувал нещо подобно.
Сержантът добродушно се засмя.
— Всичко си е там, приятелю, повярвай ми. Мистър Смолет нищо не ми е казвал.
Лицето му изведнъж помръкна.
— И двамата не биваше да укривате тази информация. Става дума за убийство — той погледна Сара. — А вие, докторе, ако ми позволите забележката, изобщо не трябваше да закачате мисис Ласел вчера. Хора като нея са абсолютно непредсказуеми, пък и сте били сами в къщата.
— Тя не е на ЛСД, Купър. Взема валиум. И откъде знаете, че съм говорила с нея за това?
— Аз съм полицай, доктор Блейкни, а вие определено имахте гузен вид. Какво ви кара да мислите, че взема само валиум?
— Тя ми каза.
Купър отчаяно вдигна глава към тавана.
— Дано прогледнете някой ден.
— Добре, какво взема тогава? — попита Джак. — Аз също си мислех, че са някакви успокоителни. Тя не се боцка. Гледах за следи от убождания, когато я рисувах гола. Не видях нищо.
— Зависи къде си гледал. Достатъчно е богата, за да върши нещата чисто. Обикновено белята идва от мръсни спринцовки и мръсни тоалетни. Къде си гледал все пак? Краката и ръцете, нали?
Джак кимна.
— А сети ли се да погледнеш вените около слабините?
— Не — призна Джак. — Нещата и без това бяха отишли доста далеч. Не исках да я насърчавам, блещейки се точно там.
Купър разбиращо кимна.
— Под дъските на пода намерихме материали за половин аптека. Транквиланти, барбитурати, амфетамини и значителни количества хероин, гарниран със спринцовки. Тя е хронично пристрастена и вероятно от години. Ще ти кажа още нещо — парите от майка й и припечеленото от цветарския магазин не биха могли да й стигнат, за да натрупа тези запаси. Смятам, че в анонимното писмо на Дънкан нещата са казани съвсем точно: Джоана е проститутка от висока класа, която работи, за да задоволява твърде скъпата си привичка. Предполагам, че е започнала още по време на брака й със Стивън Ласел.
— Но тя изглежда толкова… — Сара се поколеба — …незасегната.
— Няма да е задълго — отвърна Купър цинично. — Тепърва й предстои да открие реалния свят, където няма Матилда и пълна кесия. Когато се отчая, човек става немарлив към собствената си външност — той потупа ръката на Сара. — Не си хабете чувствата за нея. Тя цял живот само е лапала. Крайно време е лека-полека да започне да се учи да плаща.
О, връх на абсурда! У Джералд се е завъдила съвест. „Никога вече, Мати, моля те! — скимти той и се облива в сълзи. — Заради това и двамата ще идем в ада.“
Мъжката неблагодарност е направо невероятна. Нима си въобразява, че съм изпитвала някакво удоволствие да бъда мачкана и опипвана от някакъв малоумен палячо? Разбира се, виновен е баща ми. Вчера в пиянската си ярост започна да нарича Джералд как ли не. Сега Джералд иска да се връща пак при оная пачавра, дето първа го прелъсти, но този път вече щял да се жени за нея. „Грейс ще роди на Джери бебенце, Мати — фъфли ми той. — Джери иска бебенце.“ Защо, ах, защо дядо ми е бил такъв тъпанар? Колко по-разумно би било да изтърпи неприятностите, докато Джералд бъде освидетелстван, вместо да се опитва да и0излъже хората, че синът му е нормален.
Открих татко в библиотеката, пиян както обикновено, и направо му казах, че Джералд вече не ще да си играем. „И ти си същият идиот — обясних му. — Грейс няма да пропусне втората си възможност. Да не си въобразяваш, че тя не си е дала сметка колко повече ще спечели, ако се омъжи за Джералд, вместо да се задоволява с трохите, които ти й подхвърляш?“ Той се сви и заподмазва — напоследък винаги прави така, когато говори с мен. „Не съм виновен аз — започна да скимти, — че дядо ти е сбъркал. Трябвало е да изключи от завещанието си и евентуалните потомци на Джералд.“ Ядоса ме страшно. Бих го убила, но не ми върши работа. Все същото — той никога за нищо не е виновен. Виновен винаги е някой друг. Но този път по изключение е прав. Какъв, по дяволите, е смисълът да променяш реда на наследяване, за да попречиш на първородния си идиот да разполага с твоето имущество, щом не си взел предвид възможността някоя хитра кучка да го сграбчи между краката си? Сигурна съм, че дядо ми изобщо не е предполагал до каква степен идиотите обичат секса. И през ум не му е минавало, че един дебил може да реши да създава деца…