Накарах татко да стои с Укротителя цялата вечер, така поне известно време може би ще си държи езика зад зъбите. Джералд скимтеше в ъгъла, уплашен, че мога да го сложа и на него. Казах му, че ще бъда мила с него, стига да не чувам нито дума за Грейс и женитби. Сега вече е много послушен.
Колко е странно: те и двамата, колкото и да се безмозъчни, усещат, че е унизително да ти сложат това нещо на главата. Дънкан обаче, който има някакви претенции за интелигентност, по най-отвратителен начин се възбужда от него. За Джералд и татко Укротителят е необходимо наказание за греховете, които са извършили, и най-вече за греховете, които им се ще да извършат. За Дънкан той е фетиш — ключ към неговата потентност. Щом го сложи на главата си, неизменно получава ерекция. Какъв гнусен червей! Моли ме на колене да се омъжа за него, докато Вайълит и нейните родители продължават сватбените приготовления. Той просто не смее да поеме риска да загуби мизерната й зестра, преди да е напълно уверен, че ще получи моята.
Никога няма да сключа брак с мъж, който извлича удоволствие от собственото си унижение. Къде остава тогава моето собствено удоволствие? Най-много ми харесват, когато пълзят. Толкова мъже намират жестокостта на жените за привлекателна — отвратително! Също като кучетата — лижат ръката, която ги бие. Бедната Вайълит! Аз вкорених в душата на Дънкан такива фантазии, които тя никога няма да може да задоволи. Страшно интересно. И полезно. Не понасям щастливи физиономии. И ничие щастие впрочем…
ДЕВЕТНАДЕСЕТ
Сара напълни чашите и тъжно погледна празната бутилка.
— Слава Богу, виното поне не се смята за наркотик — въздъхна тя. — Иначе щеше да излезе, че и аз се нуждая от външни стимулатори, за да понеса всичката гадост наоколо. Взехте ли й хероина, Купър? Ако сте го направили, в момента тя би трябвало да се намира в плачевно състояние.
— Не. Не й го взех — призна той, — но ви моля да запазите тази информация за себе си.
— Колко добър човек сте — усмихна му се тя.
— Не съм добър, а съм реалист — поправи я Купър. — Ако наистина Джоана беше убила майка си, щях да имам възможност да изиграя коза с наркотиците в най-решителния момент. Тя щеше да е много по-уязвима при разпита, ако си даваше сметка, че можем да я обвиним едновременно в убийство и притежаване на наркотици.
— Освен че сте добър човек, вие сте лош лъжец — отбеляза Сара. — Няма да й предявите никакво обвинение. Я признайте, ще съобщите ли въобще в полицията, че държи наркотици?
Купър се направи на разсеян.
— Ставаше дума за това, как Дънкан е убил Матилда — каза той. — Докъде бяхме стигнали?
— Дотам, че у Матилда биха възникнали подозрения, ако някой се яви неканен на задната й врата с предложение да пийнат — отвърна Сара. Беше леко засегната от безразличието на Купър към нейните предположения.
— Значи не е действал по този начин. Трябва да е звъннал на предната врата. Било е много по-сигурно. Вайълит не би могла да чуе нищо, защото е спяла пред телевизора. Освен това съм убеден, че си е бил измислил достатъчно правдоподобна причина, за да й звъни на вратата в събота, в седем вечерта. Знаел е толкова неща за нея, не е било трудно да намери повод за посещението си. Колкото и подозрителна да е била, едва ли е стигнала чак до параноя. Защо да не отвори на съседа, когото вижда всеки ден — той напълно несъзнателно изтърси пепелта от цигарата си в шепа, а пепелта от шепата на пода. — Дал й е уискито, изчакал е, докато тя отпие, извинил се е и си е отишъл. Той е предпазлив човек и понеже не е знаел колко бързо действат хапчетата за сън, първо се е върнал, за да се увери, че Вайълит наистина е заспала дълбоко и не е чула звънеца. Кой знае, ако я беше заварил полузаспала, сигурно би се отказал от плана си. Щеше да му се стори рискован. По същата причина е изчакал и Матилда да изпадне в пълно безсъзнание, преди да сложи Укротителя на главата й.
Оттук нататък нещата са тръгнали от само себе си. Проверил е Вайълит, сложил я е да си легне, надянал е ръкавици, набрал е каквото му трябва от градината — не е могъл да го направи по светло, защото всеки би се досетил за какво става дума след съобщението във вестниците (всеки, който го види). После пак се е върнал при Матилда, този път през задната врата, взел е ножа от кухненското чекмедже, уверил се е, че тя е заспала, качил е горе цветята, ножа и Укротителя и ги е оставил на тоалетната масичка. Напълнил е ваната и се е върнал, за да вземе Матилда. После я е качил горе и я е съблякъл. Според нашите изследвания трябва да е било някъде към девет и половина. Съдебният лекар много ще се зарадва. Той през цялото време смяташе, че е по-вероятен по-ранен час на извършване на убийството — Матилда не е умряла веднага. Съблякъл я е и я е положил в горещата вана. Поставил е на главата й Укротителя. Прерязал е вените й, а после е подредил копривата и маргаритките в обръча, който е обхващал главата. Вероятно е използвал като подплънка тоалетната гъба, сетне е трябвало само да сложи чашата с уиски до празния флакон от приспивателни хапчета, да вземе дневниците, за всеки случай да избърше ключа и да го остави на мястото му, а после да се върне при Вайълит и телевизора. Трябва здравата да я е нахокал, че се е натряскала предната вечер, иначе вместо да потвърждава версията на мъжа си, тя веднага щеше да ни каже, че не е чула нищо, защото е спала. — Купър замислено се почеса по брадата. — Тя е жена с податлива психика, но дори на нея не би й минало през ум, че Дънкан може да е убил Матилда. Написала е анонимното писмо, защото се е почувствала виновна. В замъгленото й от алкохола съзнание не е било трудно да се появи образът на изоставената Матилда — той погледна към Джак. — Внушила си е, че ако тогава е отишла да поговори с нея, може би е щяла да предотврати убийството.