Купър забеляза озадаченото изражение на Джак и започна да обяснява по-бавно.
— Дънкан не ни каза, че Рут и Джейн са били в Сидар Хаус онзи ден, защото не е могъл да си позволи да привлече вниманието ни върху факта колко много неща могат да се чуят през стените. Макар да не е била там през деня, Вайълит би могла да разбере, че Рут е идвала, защото по-късно е чула караницата между Джоана и Рут. Допитала се е до Дънкан дали да съобщи за чутото и той не й е позволил да дойде при нас лично, за да избегне, както тя каза, „усложненията“, но не е възразил срещу анонимното писмо. Все пак я е накарал да сложи ръкавици, за да няма отпечатъци. Горката жена твърди, че било много възбуждащо — завърши Купър тъжно.
— Странно е, но Матилда никога не се е оплаквала, че ги чува — обади се Джак. — Тя изобщо не би могла да понесе подобно нещо.
— Мисис Орлов твърди, че мисис Гилеспи имала пронизителен глас и винаги е викала. Може би не е била много добре със слуха. Понеже не ги е чувала, не е могла да се досети, че е възможно те да я чуват. Най-вероятно е те да са започнали да говорят тихо, когато са разбрали колко много неща могат да се чуят през стената. Не ги ли видяхте? Той говори почти шепнешком и щом жена му повиши глас, я поглежда страшно и тя снижава тона.
— Сигурно така е разбрал за ключа — предположи Сара. — Когато Матилда ми каза къде го държи. Трябва да я е чул.
Купър кимна.
— А как е научил за дневниците?;
— Ако се вярва на Вайълит, когато е била сама, Матилда е имала навика да си говори. Не е изключено да е чела на глас дневниците. Също така е възможно да е попаднал на тях случайно, търсейки нещо друго — Купър се намръщи. — Той няма да ни каже обаче нищо. В момента отрича всичко. Иска да му посочим поне една разумна причина, поради която човек като него изведнъж ще тръгне да убива жена, която познава от четиридесет години, без през цялото това време да са си казали дори една дума накриво. Вайълит, разбира се, го поддържа. Казва, че мързелът на Дънкан бил толкова голям, че можел да приеме всяка обида, за да не си наруши спокойствието. Същият този мързел според нея изключвал всякаква възможност да се опита да си върне за нещо. Матилда твърде бързо се била уморила, опитвайки се да предизвика у него някаква реакция.
— Не му пука от вас — каза Джак с неохотно възхищение. — Доникъде няма да стигнеш с твърдения от рода на „опит да се попречи на изпълнението на завещанието“. Никой не би повярвал, че това е мотив за убийство. Дори следствието да склони да го приеме, не вярвам съдът да погледне на това сериозно. Опитай се да се сетиш за нещо по-убедително. Вайълит сигурно знае нещо.
— В момента тя не е на себе си. Инспекторът се надява, че приятното присъствие на някоя разбираща проблемите й полицайка ще пораздвижи паметта й. Но ако питаш мен, Вайълит е напълно откровена, като казва, че нищо не знае. Тя е свястна женица. Изглежда обаче през по-голямата част от времето си живее в свой собствен свят и макар да бърбори като кречетало, е неспособна да чуе дори и една стотна от това, което й се казва. Предполагам, че повечето от онова, което е ставало в Сидар Хаус, за нея е било просто звуков фон — той ги погледна. — Затова съм тук. Налага се да поговоря с Рут. Тя спомена, че малко преди смъртта на баба си е получила писмо от нея. Струва ми се, че там все ще се намери нещо, което да ни е от полза.
— Ако говорим за едно и също писмо, тя го е скъсала — обясни Сара.
— Това едва ли ще й попречи да си спомни какво пише в него. Повярвайте ми, наистина се налага да говоря с нея.