— Не точно сега, Купър — поклати глава Сара. — Снощното посещение в управлението й дойде много. Да не говорим, че днес по обяд са извели оттук Джак с белезници на ръцете. В момента тя има фобия от полицаи. Знам, че нямате вина за това, но очаквам да проявите малко разбиране.
— Не ме карайте да настоявам — примоли се Купър. — Просто нямам избор. Не можем да държим Дънкан без някакво конкретно доказателство срещу него. Пуснем ли го, той ще прикрие всичко, което сме пропуснали да видим.
Сара се пресегна и взе едрите му длани в ръцете си.
— Купър, ще ти кажа нещо, което не би трябвало да ти казвам. Не би трябвало, защото не е моя тайна, а на Рут, но аз ти вярвам с цялата си душа и затова допускам, че и тя би ти повярвала. — Обърна се към Джак. Очите й преливаха от нежност. — Защо мислиш, че този глупак се втурна в нейните проблеми като слон в стъкларски магазин? Може да не вярваш, но той смята, че това, което е направил, има някакъв смисъл и че е помогнал на Рут. Ние с теб знаем, че не е вярно. Истинската причина да го направи е, че със закъснение е открил своето силно развито бащинско чувство и понеже е щедър по душа, е решил, че не си заслужава да го пази само за собственото си потомство. Действал е един вид от името на покойния баща на Рут, защото е искал тя да разбере, че в тоя лайнян свят все пак има един човек, който я обича просто ей така… безкористно.
— Двама души — поправи я Джак и сложи пръст на устните си.
За момент тя остана загледана в него, после кимна.
— Да, наистина двама.
Сетне отново се обърна към Купър.
— Сега Рут е напълно беззащитна. Напрежението й дойде много и мога да ти гарантирам, че в момента изпитва единствено желание да избяга от света и да се скрие в себе си. Както е направила Джоана, а вероятно и Матилда. В това семейство саморазрушението сякаш е генетично заложено. Началото на разрушителната проява започва със самовглъбяването. Аз все пак се надявам, че Рут няма да тръгне по същия път. Поне докато аз и Джак можем да го предотвратим. Тя е бременна, Купър. Не й личи, но от медицинска гледна точка се намира в края на подходящия период за прекъсване на бременността. Ако много бързо не реши какво иска да прави, ще се наложи да износи плода. Джак се опита да й осигури спокойствието, от което се нуждае, за да вземе решение, защото съвсем скоро вече няма да има избор.
Купър слушаше мълчаливо. Изражението му беше непроницаемо.
— Вие искате ли тя да вземе решение? — запита той накрая.
— Дадох й цялата информация, която й е необходима, но няма да бъда човекът, който казва „направи това, направи онова“. Тази роля не ми харесва. Даването на съвети е задължение на майките, обаче Джоана изобщо не знае за изнасилването, а още по-малко за бременността.
— Хмм — изръмжа Купър с кисело изражение. — Е, нямам намерение да усложнявам живота на горкото дете. Уверен съм, че баба й не би пожелала справедливостта да възтържествува в този случай. Иначе щеше да ни съобщи за кражбите й приживе — той стана и закопча палтото си. — Моля да ме извините за нахалството, доктор Блейкни, но според мен би трябвало да поемете отговорността си доста по-сериозно. Много е хубаво, че сте й дали цялата необходима информация, ала никак не ми харесва да я оставяте да решава сама, след като сте съвсем наясно, че за нея е най-добре да направи аборт. Може да крещи, може би ще плаче, ще ви упрекне, че не я разбирате… Да се грижиш за дете не означава да гледаш само да му е удобно, да се правиш на знаещ и либерален. Не, иска се да го насочваш, възпитаваш и обучаваш, така че един ден от него да израсне мъж или жена, които самият ти да уважаваш — той кимна и тръгна към вратата, но спря, защото видя Рут, застанала в хола.
— Чух всичко — каза тя. — Извинявайте. Стана случайно.
— Хайде, хайде — съвзе се Купър. Чувстваше се страшно неудобно. Извади от джоба си огромна бяла носна кърпа и я подаде на момичето. — Аз съм този, който трябва да се извинява. Никой не ми искаше мнението.
Тя избърса сълзите си.
— Нямах предвид това, което казахте накрая. Спомних си друго: какво би било, ако вашите деца имаха моите условия? Помните ли разговора ни?
Купър кимна. С огорчение си помисли, че дори на тази възраст му се случваше да прекалява с приказките.
— Бих искала да съм на мястото на децата ви — усмихна се тя немощно — и да имам техните условия. Сигурно много ви обичат, сержант Купър — Рут извади от джоба си едно писмо и му го подаде. — Ето писмото от баба ми. Не го скъсах, но и не можех да ви го покажа, защото в него се споменаваше за кражбите — една сълза капна на ръката й. — Повярвайте ми, наистина я обичах, а тя си отиде, без да успея да й го кажа. Не мога да се помиря с това.