— Да — съгласи се Купър. — Но не забравяйте, че вече нищо не можете да направите, за да я върнете.
— Да, вече нищо.
— Какво да ви кажа… В тоя живот, ако не друго, поне можем да не повтаряме грешките си. Никой не е безгрешен, Рут, но сме длъжни да се отнасяме със себе си и с тези около нас колкото е възможно по-благоразумно. Иначе не би имало човечество.
Тя прехапа устни, опитвайки се да сдържи сълзите си.
— Значи смятате, че за мен ще бъде по-добре да направя аборт?
— Да — каза Купър съвсем уверено. — Така си мисля. — Той постави едрата си длан върху корема й. — В момента не си достатъчно зряла, за да станеш едновременно майка и баща на ново човешко същество. А и чувството за вина към баба ти толкова те мъчи. Мислиш, че си я подвела, и заради това няма да си позволиш да дадеш бебето за осиновяване — ще имаш чувството, че отново си излъгала надеждите й — той се усмихна колебливо. — Не смятай, че очаквам да се съгласиш с мен. Не мисли, че отношението ми към теб ще се промени, ако решиш да запазиш детето. Доктор Блейкни беше напълно права, като каза, че изборът си е твой. Но много повече бих се радвал да те видя бременна след няколко години, когато ще имаш повече опит и ще си намерила мъжа, когото да обичаш и който ще ти отвръща със същото. Тогава децата ти ще бъдат желани и ще си чудесна майка, каквато, уверен съм, наистина можеш да бъдеш.
Тя се опита да му благодари, но думите заседнаха в гърлото й. Купър я прегърна и силно я притисна до себе си. Зад гърба му Сара обърна мокрото си от сълзи лице към Джак.
— Припомни ми това — почти изхлипа тя, — когато започна да изпадам в самодоволство. Току-що разбрах колко малко знам.
„Скъпа Рут — беше написала Матилда, — аз и майка ти се спречкахме по повод на едно писмо, написано от чичо ми Джералд Кавендиш малко преди той да умре. Тя ме заплашва, че ще ме съди на основание на това писмо, защото си мисли, че с негова помощ може да промени завещанието на баща ми. Няма никакви изгледи да успее, но не ми стигнаха силите да я убедя. Беше напълно основателно ядосана и много й се искаше да ме накаже. Сега си давам сметка, че в нашето семейство винаги е имало твърде много тайни. Затова ти пиша. Искам да ти съобщя нещата, които тя вече знае. Не желая да ги научиш от нея — едва ли ще ти ги съобщи по най-подходящия начин.
Джеймс Гилеспи не е бащата на майка ти. Неин баща е Джералд Кавендиш. Знам колко ще бъдеш шокирана от това, но те умолявам да постъпиш така, както постъпвах аз през всичките тези години. Погледни на всичко като на свършен факт. Съжаленията са безсмислени и смешни. Съжалението нищо не променя. Може би ще ти е трудно да повярваш, но аз винаги съм обичала майка ти, също както обичах и теб.
Сега трябва да ти кажа нещо важно, колкото и да ми е трудно да го направя. Скъпа, известно ми е, че от няколко месеца крадеш от мен това-онова. Известно ми е също, че майка ти се е отказала от реалния живот и е предпочела сумрачния свят на наркотиците и случайните връзки, които й дават фалшивото усещане, че е обичана, без при това да я обвързват с някаква отговорност. И двете позволявате мъжете да ви използват. Като имам пред очите си историята на собствения си живот, намирам това за отвратително. Знам, че вината е донякъде и моя, и затова реших да ви дам възможност свободно да изберете как ще живеете по-нататък.
Имам намерение да разпределя помежду ви немалка сума и това да стане на твоя осемнадесети рожден ден. Съотношението ще бъде две към едно в полза на майка ти. Вероятно трябваше да го направя доста по-рано, но не ми се щеше с лека ръка да пропилявам това, което бях запазила и спечелила за рода Кавендиш. Днес обаче виждам, че името помага само на хората, които са готови да го използват, за да постигнат нещо повече от прадедите си. Произходът не е важен — той е случаен. Важно е какви сме самите ние. Като оставям теб и майка ти сами да изберете как да живеете, смятам, че ви давам възможност да докажете себе си — нещо, което мнозина са направили, без да имат вашия късмет.
И накрая, ако нещо се случи с мен и имаш нужда от приятел и помощ, настоятелно те съветвам да се обърнеш към доктор Сара Блейкни, която в най-лошия случай ще ти даде подходящ съвет независимо в какво положение се намираш.
С обич, баба.“
Купър сложи писмото пред инспектор Джонс.
— Все се питам откъде е смятала да вземе парите за „немалката сума“, след като вече е била направила завещание в полза на доктор Блейкни.
Чарли бегло прегледа писмото.
— Докъде стигна с отговора?