— Отговорът трябва да е някъде във видеозаписа, но ще го намерим само при условие, че знаем какво търсим. Спомни си, когато тя говореше на Рут — някъде към края на записа. Казваше, че смятала да й остави къщата, но държането на непослушната внучка през последните месеци я било накарало да промени намеренията си. Следва нещо такова: „Щеше да имаш възможност да останеш в къщата или да я продадеш, макар да съм сигурна, че би я продала, защото за теб тя би загубила всякаква стойност без останалото.“ Не съм сигурен, че цитирам правилно, но смисълът беше този. Досега ми се струваше, че „останалото“ е означавало движимо имущество, пари, всичко, което е дадено на Джоана.
— И какво?
— Сега вече си мисля, че тя е имала предвид останалата част от земята. Най-вероятно е възнамерявала да продаде парка на някоя строителна компания. Как иначе ще се сдобие със сумата, за която говори, че ще остави на двете Ласел, след като вече е завещала къщата и всичко в нея на доктор Блейкни? Представи си само какъв удар е било това за Дънкан Орлов, който не може да понесе дори мисълта за съседи с деца. Би ли могъл да се изтяга кротко в креслото си при заплахата градината му да се превърне в строителна площадка?
— Докажете го — каза Дънкан. — Посочете името на предприятието. Обяснете ми защо не сте намерили никаква кореспонденция с този предполагаем предприемач. За Бога, хора, никой не би разрешил подобен строеж! Времето, когато повсеместно се унищожаваха зелените пояси, вече отмина. Сега тенденцията е точно обратната и все повече се утвърждава правилото: при гласуването се залага не на вандализма на строителите, а на грижата за околната среда.
Всичко това, мислеше си Чарли мрачно, е самата истина. Крайно време е Купър да придаде някакъв смисъл на цялата история.
На другата сутрин след дълъг разговор с шефа на отдел „Планиране е кадастър“ в общината Купър влезе в сградата на строителната корпорация „Хауърд и синове“. Компанията съществуваше от 1972 година и беше вземала участие в строежа на повечето нови сгради в Леърмаут.
Посрещна го секретарка на средна възраст, зяпнала от любопитство, сякаш никога не бе виждала цивилен полицай. Въведе го в кабинета на Хауърд старши с неуместна церемониалност.
Това беше набит възрастен човек с буйна грива от прошарени коси. Той вдигна глава от някакви чертежи и се намръщи.
— Здравейте, сержант. Какво мога да направя за вас?
— Разбрах, че вашата компания е извършила строителните работи в имението Сидар Хаус, Фонтуел, преди около десет години. Спомняте ли си?
— Да — отговори Хауърд. — Кой се е оплаквал?
— Никой, доколкото ми е известно — отвърна Купър.
— Сядай тогава, приятелю — посочи му другият едно кресло. — Знае ли човек? В тия вълчи времена се играе по правилата на съда — единствено адвокатите пълнят гуша. Тази сутрин например получих писмо от някакъв мръсник, който отказва да си плати апартамента, защото сме били нарушили договора, като сме му поставили един контакт по-малко. На човек започва да му се гади от такива неща — той яростно погледна към тавана, после се успокои. — Та какво точно ви интересува за строителството в Сидар Хаус?
— Купили сте терена от собственичката Матилда Гилеспи, нали?
— Да. Оная дърта пиявица. Платих много повече, отколкото струваше.
— Мъртва е — осведоми го Купър.
Хауърд го погледна с внезапен интерес.
— Така ли? Виж ти — промърмори той без капка съжаление и добави: — Е, един ден всички ще идем там.
— Тя не е отишла по собствено желание. Била е убита.
— Какво общо има това със строителството в нейното землище? — запита Хауърд след кратка пауза.
— Не можем да установим мотива. Затова си помислихме — обясни Купър, — че някой може да е разбрал намеренията й да продаде и останалата част от имението. Направих справка в градоустройствения отдел в общината и разбрах, че се планира нещо като втора фаза на строителство там. Подобна продажба би могла да й спечели омразата на доста хора, а това вече би било мотив. — Купър не пропусна да забележи любопитството, появило се изведнъж в изражението на събеседника му. — Имали ли сте наскоро някакви контакти с нея във връзка с това, мистър Хауърд?
— Да, отрицателни.
— Бихте ли ми обяснили?
— Тя се свърза с нас с намерение да ни продаде останалата част от земята. Направихме оферта. Но тя я отхвърли — изрецитира Хауърд с досада. — Както вече ви казах, мисис Гилеспи беше алчна дърта пиявица. Искаше за земята си много повече, отколкото струваше. В момента преживяваме една от най-големите кризи в историята на строителния бизнес и никой не може да си позволи да плаща скъпо за терените. Нямаше толкова да ме е яд на нея, ако тя не дължеше именно на нас възможността изобщо да може да продава земята си. Ние успяхме с хиляди мъки да получим проклетото разрешение за строителство — той погледна Купър така, сякаш сержантът беше виновен за отказа на Матилда. — С оглед на перспективите, когато строихме там преди десет години, оставихме незастроен достъп към югоизточната част на градината. Втората фаза на строителството беше негласна част от първия договор, но тя съвсем спокойно ни отказа.