Купър обаче все още не искаше да му повярва.
— Не може да не сте планирали нещата предварително. Откраднали сте приспивателните хапчета по-рано.
— Бяха за мен.
— Тогава защо ги употребихте за друг?
— Сержант, аз съм, както правилно отбелязахте, страхливец и затова си дадох сметка, че не смея да унищожа дневниците, без да унищожа самата нея. Тя беше злото, а дневниците бяха само неговата външна проява. В крайна сметка осигурих на всички останали възможността да запазят доброто си име и достойнството си.
Купър изброи наум някои от тези хора: Джак и Сара, Джейн и Пол Мариот, Рут, най-вече Рут…
— Това ще бъде вярно само ако се признаете за виновен пред съда, мистър Орлов, иначе всичко ще стане известно по време на процеса.
— Да, разбира се. Дължа на Вайълит много повече от това.
Колко лесно е да манипулираш един мъж! Те искат толкова малко любов. Нещо, което се дава изключително лесно, когато е включено само тялото, но не и разумът. Моят разум може да се пребори с всичко. Аз съм Матилда Кавендиш и какво ме засяга тялото ми, щом единственото, което моят разум изпитва към мъжете, е презрение!
Дори ангелите наистина да плачат, Матилда не го забелязва. Едва ли аз съм причината за плача им…
ДВАДЕСЕТ
Джоана седеше там, където беше седяла майка й — на големия плетен стол до френския прозорец. Тя леко извърна глава и погледна Купър.
— Знае ли доктор Блейкни за този разговор?
— Не — поклати глава той. — По-скоро се надявам, че вие ще сте тази, която ще направи първата крачка. Можете например да се откажете от оспорването на завещанието и да бъдете напълно сигурна, че тя ще уважи препоръките на майка ви в писмото й до Рут. В сегашното положение добронамереността е препоръчителна. В интерес на всички замесени е тази неприятна история да остане в миналото, а вие да се върнете в Лондон и да си останете там.
— Не е изключено това да е в интерес на доктор Блейкни, но не и в мой.
— Имах предвид най-вече дъщеря ви. Тя е още съвсем млада, смъртта на баба й я е потресла много повече, отколкото предполагате. Би било… — той затърси подходящата дума — …по-полезно за нея да предпочете дружеското споразумение пред мъчителния и продължителен съдебен спор. Адвокатите имат гадния навик да изравят точно онези подробности, които най-много ни се иска да запазим в тайна.
Тя стана от стола.
— Не желая да говоря повече с вас, сержант. Всичко това не е ваша работа — безцветните й очи ядосано се впериха в него. — Блейкни са ви влезли под кожата, също както направиха и с майка ми. Затова не искам каквито и да било споразумения с тях. Още не мога да си обясня защо не обвинихте Джак Блейкни в опит за убийство и не предприехте нищо във връзка с кражбите на Рут. Възнамерявам изрично да инструктирам адвоката си да изясни тези два въпроса с вашия пряк началник. За мен е пределно ясно, че заблудена от дъщеря ми, доктор Блейкни в момента се опитва да оказва върху мен натиск, като използва за целта съпруга си и вас. Тя иска да напусна тази къща, за да може да се чувства пълноправна собственичка. Няма да й доставя това удоволствие. Колкото по-дълго стоя тук, толкова по-големи стават шансовете ми да си запазя имуществото.
Купър неприятно се засмя.
— Искате да кажете, че имате адвокат, мисис Ласел? Не ми се вярва. Един адвокат не би ви посъветвал да харчите парите си по начина, по който го правите. Сядайте там — Купър й посочи стола — и бъдете благодарна на дъщеря си и на семейство Блейкни, че няма да ви арестувам веднага за незаконно притежаване на хероин. Не се заблуждавайте, бих го направил с удоволствие, но както вече казах, в интерес на всички (и не на последно място във ваш собствен интерес) е окръг Дорсет да се освободи от присъствието ви. Ако действам според закона, сега би трябвало да съобщя това, което знам за вас, на столичната полиция, но няма да го направя. Те и сами скоро ще разберат достатъчно за вас. Паричната компенсация от доктор Блейкни едва ли ще ви стигне за дълго време. Освен това вече няма да има месечни чекове, мисис Ласел, защото старата дама, която сте изнудвали за пари, вече е мъртва. Какво впрочем правехте, за да я карате да ви дава пари?