Джак се взираше в лицето й.
— Интересна е — констатира той.
— Очебийно интересна.
— Не започвай пак — простена той с досада. — Не съм на тази вълна.
Тя вдигна рамене.
— Нито пък аз. Лягам си.
— Утре ще работя по обложките — обеща Джак неохотно. Припечелваше някакви пари, като рисуваше обложки на книги, но поръчките не бяха много и съвсем между другото, защото той рядко спазваше сроковете. Всяка дейност, свързана с изкарването на насъщния, направо го вбесяваше.
— Аз не съм майка ти, Джак — каза му тя студено. — Какво ще правиш утре, си е лично твоя работа. „Сигурно ще е настроен за скандал, особено ако се е оказало, че храни празни надежди за Джоана“ — помисли си Сара.
— Просто не можеш да спреш да ме дразниш, нали? Вярно е — не си майка ми, но Бог ми е свидетел, че започваш да приличаш на нея.
— Колко странно! — отвърна тя с подчертана ирония. — Аз пък все си мислех, че не се разбираш с нея, защото тя винаги ти нарежда какво да правиш. Сега ни изкарваш от един дол дренки, защото правя точно обратното — оставям те да си играеш с неща, които са интересни само на теб, и сам да решаваш какво да работиш. Ти си дете, Джак. Имаш нужда от жена до теб, за да я упрекваш и за най-малката дреболия, в която не си успял.
— Пак ли стигаме до бебетата? — озъби се той. — По дяволите, Сара, ти знаеше условието още преди да се омъжиш за мен и въпреки това се съгласи. „Кариерата е всичко“, помниш ли? Нищо не се е променило. Поне за ме. Не съм виновен аз, че шибаните ти хормони крещят, че времето отлита. Имахме споразумение — никакви деца!
Тя го изгледа с любопитство. „В края на краищата Джоана ще да е била много несговорчива. Виж ти!“
— Споразумението, за което говориш, Джак, беше аз да те издържам, докато ти се утвърдиш и докажеш. След това всеки имаше право на избор. А не уговорихме подробностите, за което сериозно се упреквам. Защото малкото, което разбирам от живопис, ми позволява да разбера, че ти изобщо нямаш намерение да се доказваш и утвърждаваш. При тези обстоятелства смятам, че нашето споразумение се анулира автоматично и е невалидно. Нещо повече — аз те издържах шест години — две преди и четири след брака, и решението да се оженим беше колкото мое, толкова и твое. Доколкото си спомням, тъкмо бяхме отпразнували първата ти по-голяма продажба. Единствената ти по-голяма продажба — добави тя. — Май беше на някаква благотворителна изложба — поправи ме, ако греша. Не си спомням да си продал и една картина оттогава.
— Не ти отива да плюеш, Сара.
— Прав си — съгласи се тя, — не повече, отколкото на теб ти подхожда да се държиш като разглезен пикльо. Казваш, че нищо не се е променило, но грешиш — всичко се е променило. Аз се възхищавах от теб — сега те презирам. Намирах те за забавен и интересен — сега ме отегчаваш. — Сара се усмихна, сякаш се извиняваше. — Мислех също така, че би могъл да успееш. Сега вече не мисля така. И то не защото имам лошо мнение за твоята живопис, а защото имам лошо мнение за теб. Ти не си нито достатъчно ангажиран, нито достатъчно дисциплиниран, за да станеш голям художник, Джак, защото винаги забравяш, че гениалността се състои само от един процент чист талант и от деветдесет и девет процента искрено, неподправено, къртовско бачкане, което е истинската цена. Аз съм добър лекар не защото имам някакъв специален талант в диагностиката, а защото се скапвам от работа. Ти си долнокачествен художник не защото ти липсва талант, а защото си дяволски мързелив и си прекалено голям сноб, че да превиеш гръб като нас, останалите, и да бачкаш, за да си спечелиш име.
Мургавото му лице потъмня още повече и се изкриви в сардонична гримаса.
— Предполагам, че Хюит са причината. Уютна тиха вечеря с безценния батко Робин с женичката му и — хоп! — Джак на боклука! Исусе Христе, каква дребна мазна гадинка е той! Ако сладката малка Мери и милите охлювчета, дечицата му, не пазеха зорко всички врати ден и нощ, той би скочил в леглото ти, преди да успееш да мигнеш.
— Не говори глупости, Джак — отвърна тя, — това е само по твоята част. Всичките ми чувства към теб се изпариха в деня, в който се наложи да решавам аборта на Сали Бенедикт. Теглих ти чертата, когато трябваше да потвърдя убийството на твоето извънбрачно дете, Джак, като при това ставаше дума за такава себелюбива кучка като Сали Бенедикт. Повярвай ми, тя доста се позабавлява с иронията на ситуацията.