— Защо не го направи? — запита тя, без да се обръща.
— Защото тя не спираше да ми повтаря, че съм ти съпруг — изръмжа Джак. — По дяволите, Сара, ако не мислех, че има смисъл да сме заедно, кажи ми защо бих се оженил за теб? Не бях длъжен, нали? Никой не ми беше опрял пищов в главата. Аз го исках.
— Тогава защо… — тя не можа да продължи.
— Защо съм направил бебе на Сали? Сара, аз не правя такива неща. Как можа изобщо да повярваш, че съм спал с тая отрепка? Тя пожела да нарисувам портрета й, защото беше решила, че ще стана знаменитост, след като оня дилър от Бонд Стрийт се захласна по картината ми. Моята първа и единствена продажба — изсмя се той чистосърдечно. — Дамичката искаше да се вкопчи в изгряващата звезда, както впрочем има навика да прави с всекиго, когото заподозре, че изгрява. Нарисувах я, без да лъжа — мързелив паразит с претенции за величие. Тя естествено ме намрази. Ако ми беше казала, че ме е посочила за баща на нежеланото си дете, веднага щях да ти отворя очите. Но ти обаче не ми вярваше чак толкова, че да споделиш с мен подобно нещо — гласът му постепенно бе започнал да губи мекотата си. — За сметка на това обаче безпрекословно повярва на нея, макар че изобщо не харесваше тая кучка.
— Но, Джак, тя изглеждаше толкова убедителна!
— РАЗБИРА СЕ, ЧЕ ЩЕ ИЗГЛЕЖДА УБЕДИТЕЛНА! — изкрещя той. — Нали е шибана актриса. Употребявам думата в конкретния смисъл. Кога ще си отвориш очите, жено? Погледни хората наоколо — те си имат тъмна и светла страна, имат си силни и слаби страни. Но не! Ти изпитваш огромна нужда да се правиш на възпитана. Защо не ми издра очите, защо не ме ритна в топките, защо не направи каквото и да било, щом наистина си смятала, че ти изневерявам? — гласът му внезапно омекна. — Не ме ли обичаш достатъчно, за да ме намразиш, Сара?
— Вие сте мръсник, Блейкни — каза тя и се обърна към него. Огледа го от главата до петите. — Никога няма да разбереш колко нещастна бях през цялото това време.
— Внимавай какво говориш. Отрязваш си пътя за всякаква възможност да ме обвиниш в егоцентризъм. Защо не допуснеш за момент, че и мъжете могат да бъдат нещастни? Вземи мен например.
— Ти си лесен. Бързо ще те излекувам.
— Не мога да се съглася с теб.
— Вярвай на лекаря си.
— И какво ще е лечението?
— За начало един специален масаж, за да ти мине вдървяването, от което се оплакваше, а после вероятно една-две целувки като поддържаща терапия.
Той за момент се замисли.
— Е, не е зле „за начало“. Но имай предвид, че заболяването е хронично и се нуждае от постоянно лечение. Не искам да рецидивира.
— Ще ти струва скъпо.
Той я погледна с притворени клепачи и бръкна в джоба си.
— Прекалено хубаво, за да е истина. Колко искаш, малката?
Сара небрежно го тупна по главата.
— Не искам пари, а информация. Защо Матилда се е карала с Джейн Мариот? Защо Матилда е плакала, когато си й показал портрета? Защо Матилда остави парите си на мен? Знам, че всичко това е свързано, Джак, и знам, че Купър знае отговорите. Усетих го по очите.
— Няма отговор — няма масаж, предполагам.
— Напротив, ще има, но не на теб, а на Купър. Някой от двама ви все ще проговори.
— Да не искаш да умориш добрия човек? Не виждаш ли, че получава гърчове, щом го пипнеш по ръката — той я придърпа на коленете си. — Слушай, няма да ти стане по-леко, ако ти кажа това, което искаш. Ще ти направя мечешка услуга.
Все пак той я познаваше. Даваше си сметка, че каквото и чувство на вина да изпитваше тя в момента, то щеше да бъде нищо в сравнение със състоянието й после. Дали не е накарала Матилда да повярва, че е нейна дъщеря? Ами Джейн Мариот? Доколкото познаваше Сара, тя щеше да сметне, че е длъжна да каже на Джейн всичко, което мисли за нея. Прекомерната й привързаност към правдата и прямотата щеше да доунищожи и без това едва крепящата се жена.
— Защо просто не приемеш, че Матилда те е обикнала и е вярвала, че си способна да направиш нещо полезно с парите й?
Сара отново погледна портрета на Матилда.
— Искам да знам защо се опитва… защо се е опитвала да ме обсеби. Няма да се оставя в ръцете на една мъртва жена, Джак.
Това е дневникът на Матилда Берил Кавендиш. Написан е, за да го прочетат хората, когато умра. Ако някой го намери, да го занесе в полицията, за да обесят татко.
Днес той ме накара да направя едно много лошо нещо. Казах му, че ще го обадя на викария, а той ми сложи Укротителя и ме заключи в долапа. ТЕЧЕШЕ МИ КРЪВ. Той крещеше. Каза, че мама е виновна, задето е умряла. Тя е виновна.
Вчера беше рожденият ми ден. Татко казва, че вече съм достатъчно голяма и мама няма да се сърди. Тя знаела какви са нуждите на мъжете. Не трябва да казвам НИКОМУ, иначе той пак ще ми слага Укротителя. Пак и пак. Много пъти. Докато трябва. Ако мама никога не беше правила това с него, той не би го правил с мен.