— Ами че пуша.
Сара вдигна рамене.
— Нямам навика да поучавам хората.
Рут я погледна мрачно.
— Съпругът ви каза, че баба ви е наричала Укротител. Защо ще ви нарича така, ако вие самата не сте я подразнили с нещо и не сте я предизвикали да се заяжда?
Сара гледаше през прозореца към огромния ливански кедър, на който беше кръстено имението. Той хвърляше дълга сянка върху тревата. Гонен от студения вятър облак постепенно закри слънцето и сянката се стопи.
— Нашите отношения не бяха такива. Компанията на баба ти ми беше приятна. Не си спомням нито един случай, който да бъде определен като заяждане или караница.
— На мен не би ми харесвало да ме наричат така.
Сара се усмихна.
— Аз го намирам за много ласкателно. Сигурна съм, че от нейна страна това беше комплимент.
— Съмнявам се — грубо възрази момичето. — Знаете, предполагам, че тя е слагала Укротителя на майка ми, когато е била още дете.
Пушеше цигарата си нервно, с накъсани бързи дръпвания и издухваше дима през носа. Забеляза невярващото изражение на Сара и продължи:
— Истина е. Баба ми го е разказвала навремето. Не понасяла детски плач и когато мама ревяла, я затваряла в долапа с онова нещо, нахлузено на главата й. И бащата на баба постъпвал така с нея, ето защо тя живеела с убеждението, че това си е съвсем в реда на нещата.
Сара изчака мълчаливо, но момичето не продължи.
— Било е жестоко — прошепна тя накрая.
— Да, но баба е била по-закалена от мама, защото по времето на нейното детство никой не се е интересувал какво правят родителите с децата си. Да ти нахлузят Укротителя едва ли е било по-жестоко от това да те пребият с камшик. Но за майка ми е било много по-ужасно. — Тя размаза фаса с тока си. — Нямало е кой да се застъпи за нея, да застане на нейна страна. Баба е можела да й прави каквото си иска и когато си иска.
Сара не можеше да разбере какво се опитва да й каже момичето.
— Страхувам се — поде тя, — че и днес това е доста често срещан проблем. За да отреагират на стреса, мъжете се разтоварват, като си го изкарват на жените си. В отговор жените си го изкарват на децата. А и няма по-стресова ситуация за жената от това да бъде изоставена от съпруга си, докато очаква бебе.
— Да не би да се опитвате да оправдаете баба ми? — запита Рут и очите й изведнъж станаха бдителни.
— Ни най-малко. По-скоро се опитвам да я разбера. Много деца, подобно на майка ти в нейното детство, страдат от постоянен словесен тормоз, а той е дори по-опасен от физическия, защото не оставя следи и никой извън семейството не знае за него — тя вдигна рамене, — но резултатите са същите. Децата са не по-малко депресирани и също толкова наранени. Малцина могат да издържат на постоянен бой или на постоянни упреци от страна на човека, от когото са зависими. Или започваш да пълзиш, или продължаваш да се бориш. Средно положение няма.
Рут изглеждаше бясна.
— Майка ми е преживяла и двете — и словесния, и физическия тормоз. Не можете да си представите колко жестока беше баба ми с нея.
— Съжалявам — каза Сара безпомощно, — но ако е вярно, че Матилда също е била брутално наказвана като дете, тя е била жертва на насилие също като майка ти. Не вярвам обаче за теб това да е някакво утешение.
Рут запали нова цигара.
— О, не ме разбирайте погрешно — сви тя устни в иронична гримаса. — Аз обичах баба. В края на краищата тя показваше някакъв характер. С майка ми това никога не се е случвало. Понякога направо я мразя, но през по-голяма част от времето просто я презирам.
Рут започна да чертае нещо в праха по пода с върха на обувката си.
— Мисля, че тя е убила баба, и направо не знам какво да правя. Едната ми половина я упреква, другата я оправдава.
Сара остави думите й да увиснат във въздуха, докато съобразяваше какво да каже. Що за изявление? Дали беше пряко обвинение в убийство, или опит на разглезено дете да отмъсти на родителя си за нещо, което не му е харесало?
— Полицията е убедена, че е било самоубийство, Рут. Те вече са приключили със случая и доколкото знам, не са се опитвали да свържат когото и да било със смъртта на баба ти.
— Аз също не мисля, че мама наистина го е извършила — отвърна момичето, — нали разбирате, в смисъл, че е взела ножа и го е направила. Смятам, че тя е подтикнала баба да се самоубие. Това не е по-добро от убийството.
В очите й се появи подозрителен блясък.
— Или вие не мислите така, докторе?
— Може би. Доколкото подобно нещо изобщо е възможно. След всичко, което ми разказа за отношенията между майка ти и Матилда, ми звучи малко вероятно. По-правдоподобен би бил обратният вариант — да се твърди, че Матилда е могла да подтикне майка ти да се самоубие. — Сара се усмихна малко сконфузено. — Освен това подобни неща почти не се случват, а и самият факт на самоубийството навежда на мисълта за известна психическа лабилност у личността, която вижда само този изход за преодоляване на трудностите във взаимоотношенията си с другите.