Но Рут не можеше да бъде убеден толкова лесно.
— Вие не разбирате — заинати се тя. — И двете можеха да са зли, колкото си искат, но същевременно умееха да бъдат приятни, ако пожелаят — както впрочем повечето хора, — и затова никой не може да ги упрекне. Мама не беше по-добра от баба, но по различен начин. Баба казваше всичко направо, докато мама не се издаваше и можеше по цял ден да чурулика малки неискрени забележчици. Мразех да съм с тях, когато са заедно.
Устните й се изпънаха в неприятно подобие на усмивка.
— Това беше единственото хубаво нещо на пансиона. Мама се изнесе оттук и дойде с мен, когато отидох в Лондон, така че можех да избирам: или идвах тук за ваканцията, или оставах при нея. Вече не се налагаше да служа за футболна топка в игрите им.
С всяка изминала минута Сара установяваше колко малко е знаела за тези три жени. Къде беше например мистър Ласал? Дали и той не се беше измъкнал като Джеймс Гилеспи? Или Ласел беше измислено благородническо име, възприето от Джоана, за да узакони дъщеря си?
— Колко време живяхте с майка ти тук, преди да заминеш да учиш? — попита тя.
— От бебешката ми възраст до тръгването на училище — единадесет години. Баща ми умрял и ни оставил без пукната пара. Наложило се мама да допълзи обратно тук, иначе сме щели да пукнем от глад — поне тя така разправя. Но аз си мисля, че е била твърде префърцунена и мързелива и не е искала да работи черна работа. Предпочела е да търпи ежедневните ругатни на баба, но да не си цапа ръцете.
Тя обгърна тялото си с ръце, наведе се напред и се залюля на стола.
— Баща ми е бил евреин.
Произнесе думата с омерзение. Сара беше слисана.
— Защо го казваш по такъв начин?
— Баба говореше за него винаги с този тон. Оня евреин. Тя беше антисемитка. Не знаехте ли?
Сара поклати глава отрицателно.
— Тогава не сте я познавали добре- въздъхна Рут. — Бил е професионален музикант, бас-китарист, и работел в едно студио. Оправял саунда на групите, когато те не можели да го докарат сами, а и той също имал група, с която свирел по партита и забави. Умрял от свръхдоза хероин през 1978. Аз изобщо не го помня, но баба изпитваше голямо удоволствие да ми разправя какъв пропаднал пит бил. Казвал се Стивън. Стивън Ласел.
Тя млъкна. Паузата продължи доста дълго.
— Как го е срещнала майка ти?
— На един купон в Лондон. Имала намерение само да се позабавлява, но покрай забавленията се сдобила и с китарист. Баба не знаела нищо, докато майка ми не й признала, че е бременна, и то чак когато вече яйцето й дошло на задника. Предполагам, че можете да си представите красивата картинка: майка ми надува корема от рок-китарист, при това евреин, при това закоравял наркоман — тя остро се изкикоти. — Страхотно отмъщение, а!
Устните й бяха посинели от студа, но тя не го усещаше.
— Все пак се оженили и тя отишла при него. Родила съм се аз и шест месеца по-късно той умрял, като преди това успял да похарчи всичките им пари за хероин. Не бил плащал наема от месеци. Така майка ми останала вдовица, препитаваща се от помощи за безработни, с бебе на ръце и без покрив над главата още преди да навърши двадесет и три.
— При тези обстоятелства идването й тук вероятно е било единственият възможен избор.
Рут направи кисела гримаса.
— Нямаше да мислите така на нейно място, ако предварително знаехте, че не ще ви се даде никаква възможност да забравите грешката си.
„Сигурно нямаше“ — помисли Сара. Запита се дали Джоана наистина е обичала Стивън Ласел, или както беше намекнала Рут, се е хванала с него само за да направи напук на Матилда и да я ядоса.
— Лесно е да си умен със задна дата — задоволи се да каже тя.
Рут пропусна забележката покрай ушите си.
— Баба се опитала да смени името ми и да ме изкара БАСП — нали се сещате: Бяла Англо-Саксонка Протестантка, за да изстърже еврейското от мен. Кръстила ме Елизабет, но закратко, докато мама не я заплашила, че ще си иде заедно с мен. Баба отстъпила. Като изключим това и несъгласието й да ми слага Укротителя, когато плача, мама оставяше всичко друго под контрола на баба. Беше толкова послушна! — блеснаха презрително очите й. — А хич не беше трудно да се опънеш на баба. Аз непрекъснато го правех, и то с все по-голям успех.
Сара не изпитваше никакво желание да бъде въвлечена в семейните разпри между майка и дъщеря, които при това едва познаваше. Слънцето се подаде иззад облаците и дългата сянка на кедъра отново пропълзя по моравата.