— Разбира се.
— Докладът на съдебния лекар твърдо ли сочи самоубийство, или има място за съмнения?
— Не много — отвърна полицаят. — Тормози го липсата на обяснително писмо, особено предвид драматичния начин, по който се е самоубила, а също така не му дават мира и цветята.
— Заради копривните опарвания?
— Не. Ако е решила да се самоубие по начина, по който го е направила, няколко ожарвания от коприва едва ли биха я тревожили — той постави молива си на масата. — Убедих го да направи няколко експеримента. Той не можа да възпроизведе подреждането на цветята във ваната, докато не му помогнаха.
Купър бързо нахвърли някаква скица в бележника си.
— Ако си спомняте, маргаритките бяха закрепени прави под металния обръч на челото, който между другото е толкова прогнил от ръждата, че не може да бъде огънат, а стръковете коприва висяха надолу като було и покриваха косата и страните й. Стеблата се редуваха — увиснала коприва, изправена маргаритка, абсолютно симетрично по цялата обиколка на обръча. И така, невъзможно е това да се направи без чужда помощ. Можете да задържите половината от украсата на място с една ръка, но в момента, в който отслабите натиска на пръстите, цветята започват да изпадат. Освен това е необходимо три четвърти от цялата обиколка на обръча да бъде запълнена с цветя, за да може разстоянието между обръча и главата в останалата една четвърт да е достатъчно малко, за да е възможно да се задържи украсата. През цялото време трябва да се има предвид, че говорим за обиколката на главата на мисис Гилеспи. Следите ли мисълта ми?
Тя я следеше.
— Съгласна съм. Но не би ли могла да използва памук или някакъв плат, за да подпълни луфта, докато постави цветята?
— Да. Но ако го е направила, някъде в тази къща би трябвало да има следи от ръжда. Претърсихме всичко от долу до горе. Не намерихме нищо такова. Е, какво стана с подплънката?
Сара затвори очи и си представи банята.
— На поставката за сапуна имаше гъба — каза тя, напрягайки паметта си. — Може да я е използвала и след това да я е изплакнала във ваната.
— По нея имаше парченца ръжда — потвърди той, — но и цялата вана беше пълна с тях. Може да са полепнали по гъбата, когато е била във водата — той сви устни с досада и или, както казвате вие, когато е била използвана като подплънка. Не знаем кое от двете е вярно, но не ми дава мира нещо друго: ако наистина го е извършила тя, трябва да се е накичила пред огледалото на тоалетката. Единствено там открихме остатъци от стъбълца.
Той махна неопределено с ръка.
— Представяме си го горе-долу по следния начин: тя поставя цветята на тоалетната масичка, сяда пред огледалото и започва да ги подрежда в това, което е на главата й, като същевременно не забравяме — не би могла да разбере, че е невъзможно да напъха всички цветя, преди да е запълнила половината от обръча на челото си. В този момент най-естествено е било да използва тоалетна кърпичка или памук — нещо което й е било под ръка. Тогава защо ще ходи до банята за гъбата? Ако пък я е убил някой друг и е поставил цветята, след като вече е била във ваната, най-набиващият се в очи предмет за уплътняване наистина е гъбата. Това е най-логичният сценарий, който освен всичко друго обяснява и липсата на следи от копривни ожарвания по пръстите и дланите на мисис Гилеспи.
— Казахте, че в доклада на съдебния лекар се споменава за обриви от копривно ожарване по бузите и слепоочията — припомни Сара, — но тя трябва да е била жива, за да може кожата й да реагира на допира с копривата.
— Бяха много слабо изразени — поясни той. — Според мен убиецът не я е изчакал да умре — едва ли го е било грижа жива ли е, след като е тръгнал да убива. Той или тя е поставил копривата, докато жертвата е умирала.
Сара кимна.
— Звучи правдоподобно. Само че…
— Само че какво, мисис Блейкни?
— Защо някой ще иска да я убива?
Той вдигна рамене.
— Дъщеря й и внучката й например имат цял куп мотиви. Според завещанието имуществото й трябва да бъде разделено поравно между двете. Мисис Ласел взема парите, а мис Ласел получава Сидар Хаус.
— Те знаели ли са това?
Той кимна утвърдително.
— Мисис Ласел сто процента е знаела, защото именно тя ни каза къде се намира завещанието — мисис Гилеспи е била много методична и е държала всичките си книжа и кореспонденцията си в чисти подредени папки в картотека в библиотеката. Но дали малката Ласел е знаела точно клаузите на завещанието, не мога да твърдя. Като внучка тя очакваше да получи всичко и е много разочарована, че получава само имението.