Лицето му придоби почти иронично изражение.
— Тя е едно алчно женче. Едва ли има много седемнадесетгодишни, които да извадят такъв късмет с наследство.
Сара се усмихна едва-едва.
— Предполагам, че вече сте проучили къде са били през нощта, в която тя е умряла.
Той отново кимна.
— Мисис Ласел е била на концерт в Лондон със свой приятел, а мис Ласел е била на тридесет мили от имението, под сигурния надзор на училищните възпитателки.
Сара отново направи опит да се усмихне.
— Което на практика означава, че са вън от играта.
— И да, и не. Никога не съм придавал голямо значение на алибито, а и все някой трябва да е бил в Сидар Хаус. Като изключим мистър и мисис Спиди, само двете Ласел са имали ключове от къщата.
— Вие явно сте решили да го изкарате убийство — заключи Сара с отсянка на упрек в гласа.
Той продължи, сякаш не беше я чул.
— Разпитахме и всички в селото. Мисис Спиди е била в кръчмата заедно със съпруга си и поне що се отнася до близки и познати, не открихме никого, който да е общувал с мисис Гилеспи в събота вечер след единадесет часа.
Той вдигна рамене.
— Освен това съседите й, мистър и мисис Орлов, твърдят, че биха чули входния звънец, ако някой звъни на вратата. Когато мисис Гилеспи им продала тази част от къщата, в която живеят в момента, просто преместила звънеца от кухнята — тя сега е тяхна, в съседния коридор, който пък си останал неин. Проверих. Сто на сто биха чули, ако някой е звънил през нощта.
— Значи е повече от очевидно, че става дума за самоубийство — Заключи Сара.
— Не и за мен, доктор Блейкни. Първо, смятам да разгледам тези две алибита под микроскоп и, второ, ако убиецът на мисис Гилеспи е бил някой, когото тя е познавала, той би могъл да почука на прозореца или на задната врата, без семейство Орлов да го чуят.
Той затвори бележника и го прибра в джоба си.
— Това може да се провери по пръстовите отпечатъци.
— Значи продължавате разследването? Мислех, че шефът ви е решил да го прекрати.
— В къщата попаднахме на много отпечатъци, които не принадлежат на мисис Гилеспи или на трите жени, които са имали ключове. Ще помолим всички от селото и приходящите, като вас например, които са я познавали, да ни предоставят пръстови отпечатъци за сравнение. Убедих шефа, че трябва да се изясни кои други са я посещавали, преди да се тегли чертата на досието.
— Вие като че ли приемате много лично смъртта на мисис Гилеспи.
— Работата на полицая си е работа като всяка друга, докторе. Колкото по-високо се изкачите по стълбата, толкова по-голяма ще е пенсията накрая.
Учтивото му изражение неочаквано стана цинично.
— Но за изкачването са нужни не способности, а гъвкав кръст. До настоящия момент хабях напразно сили и нерви, за да могат разни сговорчиви педали да оберат накрая лаврите. Да, приемам смъртта на мисис Гилеспи лично. Случаят е поверен на мен. Лично.
Сара погледна изявлението му с безрадостен хумор. Запита се как ли би възприела Матилда начина, по който полицаят задочно я оправдаваше, ако се приеме, разбира се, възможността да бъде доказано убийство и престъпникът да бъде заловен. Но тя съвсем не беше убедена, че Купър ще успее да направи което и да било от двете.
— Кийт? Тук е Сара Блейкни. Случайно да ти се е обаждал Джак?
Тя си играеше с кабела на телефона, докато шумът от колата на Купър заглъхваше в далечината. „Има прекалено много сенки в тази стая“ — каза си.
— Доста отдавна — отвърна приятният глас на Кийт. — Защо, трябваше ли да се обади?
Нямаше смисъл да увърта.
— Скарахме се. Казах му, че искам развод, и той много се обиди. Оставил ми е бележка, че мога да го търся чрез теб.
— О, Господи, Сара! Не мога да представлявам и двама ви. На Джак ще ми се наложи да си намери друг адвокат.
— Той държеше да си ти. Аз съм тази, която трябва да си търся друг адвокат.
— Я зарежи това! — отвърна Кийт ведро. — Ти си моят клиент, сладурче. Ако някога съм правил нещо за този мързелив нехранимайко, единствената причина е била, че си му жена.
Двамата бяха приятели от студентските години и преди Джак да се намеси в играта, Кийт имаше известни намерения спрямо Сара. Сега вече беше щастливо оженен, имаше трима малки синове и се сещаше за нея само в редките случаи, когато се чуваха по телефона.
— Да, добре, но това не е най-важното. Трябва много спешно да говоря с него. Ако се свърже с теб, както възнамерява, моля те, уведоми ме къде се намира колкото можеш по-бързо.
Тя погледна към стълбата. Лицето й проблясваше на отразената светлина от кухнята. Прекалено много сенки.
— Добре.
— Има още нещо. Как стои въпросът с правата ми, в случай че съм обект в полицейско разследване на убийство?