Усети, че дъхът на Кийт спря.
— Не искам да кажа, че съм замесена или нещо подобно, обаче мисля, че притежавам сведения, които наистина бих желала да не правя ничие достояние. Полицията като че ли още не знае нищо, но става дума за много деликатна информация, при това от втора ръка, за която не съм сигурна дали има някакво значение. Ако съобщя това, което ми е доверено, може би ще повлияя наистина зле на живота на няколко души.
Тя млъкна за момент. Защо Рут каза за писмото на нея, а не на Купър? Или пък е казала и на Купър?
— Какво може да стане в този случай?
— Нищо особено. Моят съвет е да не криеш нищо от полицията, освен ако не е поверителна медицинска информация, получена от пациент. Накарай ги да си я търсят по свой начин. Те ще го направят, разбира се, но ти ще си кристално чиста.
— Лицето, което ми даде информацията, изобщо не ми е пациент.
— В такъв случай нямаш проблеми.
— Но ако се разприказвам, може да съсипя живота на няколко души — възрази Сара несигурно. — Става дума за етика, Кийт.
— Не, за друго става дума. Етиката съществува само в църквите и в кулите от слонова кост. Тук става дума за големия лош свят, в който се случва лекарки да отидат в затвора, защото са попречили на полицейско разследване. Ще ти припари под краката, моето момиче, ако се окаже, че си скрила информация, която може да е свързана с убийство.
— Но аз не съм сигурна, че е убийство. Изглежда като самоубийство.
— Тогава защо гласът ти трепери и е два тона над нормалното? Звучиш като Мария Калас с ангина. Струва ми се, ти си един процент сигурна, че става дума за убийство, и деветдесет и девет процента, че знаеш кой го е извършил. Кажи на полицията.
След тази препоръка мълчанието се проточи безкрайно. На Сара започна да й се струва, че връзката е прекъснала.
— Грешиш за деветдесет и деветте процента — каза тя най-после. — В момента не ми идва наум кой може да го е направил.
Безмълвно остави слушалката. Щом отдели ръката си от нея, телефонът започна да звъни, но нервите й бяха така опънати, че мина известно време, преди да събере смелост отново да я вдигне.
Следващата сутрин от Пул за Фонтуел пътуваше адвокат, който носеше в куфарчето си завещанието на Матилда. Беше телефонирал предишната вечер в Сидар Хаус, за да се представи и да съобщи новината, която има ефект на взрив. А именно, че предишните завещания на Матилда се анулират и обезсилват от последното, подписано в кабинета на въпросния адвокат два дни преди смъртта й. Мисис Гилеспи го беше помолила да предаде съобщение и да огласи завещанието лично пред нейната дъщеря и пред внучката й колкото е възможно по-скоро след погребението, като това бъде направено задължително в присъствието на доктор Сара Блейкни, живееща в Мил Хаус, Лонг Ъптън. „Доктор Блейкни е свободна утре. Удобно ли е за мисис и мис Ласел в единадесет часа?“
Атмосферата в гостната на Матилда беше ледена. Джоана стоеше пред френския прозорец и гледаше към градината с гръб към Сара и дъщеря си. Рут пушеше непрекъснато, като с еднакво раздразнение наблюдаваше неподвижния гръб на едната жена и явното притеснение на другата. Никой не обелваше дума. За Сара, която винаги беше харесвала тази стая с безразборно струпаните й прекрасни антики (джорджианските ъглови бюра, старите и излинели басмени калъфи на викторианската софа и столовете, холандските акварела от деветнадесети век, часовника в стил Луи Шестнадесети на полицата над камината), това нежелано посещение и негостоприемното посрещане бяха твърде мъчителни.
Звукът от автомобилни губи по чакъла отвън намали напрежението.
— Отивам — скочи Рут.
— Не мога да си спомня как казахте, че му е името. Дъгъл, Дъглас? — обади се Джоана.
— Дъган — отвърна Сара.
Джоана вдигна учудено вежди.
— Да не би да го познавате?
— Не. Записах името, когато ми позвъни снощи.
Тя извади от джоба си листче.
— Пол Дъган от „Дъган, Смит и Дрю“ на Хилс Роуд в град Пул.
Джоана се вслушваше как дъщеря й поздравява някого на вратата.
— Майка ми изглежда ви е имала голямо доверие, доктор Блейкни. Имате ли представа по каква причина? Вие сте я познавали едва… от година, нали? — лицето й беше безстрастно и неподвижно- съзнателно, помисли си Сара, за да изглежда младолика, — но очите й изразяваха неприкрита подозрителност.
Сара се усмихна миролюбиво. Беше в много неудобна ситуация. Все пак Джоана й беше доста симпатична, а споменът за Матилда я разстройваше все повече и повече с всяка изминала минута. Техните отношения, които в най-добрия случай бяха приятелски, вече я потискаха, но със задна дата. Тя усещаше надменната увереност на възрастната дама, че ще успее да манипулира своята лекарка след смъртта си, без предварително да е искала съгласието й. Освен това не беше нейна работа, нито пък имаше желание да служи за посредник в задочния юридически спор между Джоана и дъщеря й.