— И аз съм в същото неведение като вас, мисис Ласел, и вероятно съм не по-малко ядосана — каза тя направо. — Имам да пазарувам за седмицата, да чистя къщата и да работя по градината. Тук съм само защото мистър Дъган каза, че ако не дойда сега, той ще отложи тази среща, докато аз намеря възможност да дойда. Сметнаха, че това ще създаде затруднения на вас и на Рут, и затова се съгласих.
Джоана се готвеше да отговори, когато вратата се отвори и влезе Рут, последвана от усмихнат мъж на средна възраст. Той носеше видеорекордер, върху който крепеше куфарчето си.
— Мистър Дъган — каза Рут кратко и отново се тръшна на стола си. — Иска да използва телевизора. Не е за вярване — баба е направила видеозавещание!
— Не е точно така, мис Ласел — възрази мъжът и остави рекордера на пода до телевизора. Сетне се изправи и подаде ръка на Джоана, правилно отгатвайки, че тя е дъщерята на Матилда.
— Здравейте, мисис Ласел. Как сте?
После се приближи до Сара, която беше станала, и се ръкува и с нея.
— Доктор Блейкни?
Той кимна към столовете.
— Седнете, моля. Знам, че времето на всички ни е скъпо, затова възнамерявам да ви отнема точно толкова, колкото ми е необходимо. Тук съм в качеството си на един от двамата изпълнители на последното писмено завещание, изразяващо волята на мисис Матилда Берил Гилеспи, копия от което ще ви предоставя след няколко минути. Те ще ви дадат възможност лично да се уверите, че въпросното завещание е наистина с по-късна дата от всяко друго предварително завещание или завещания. Другият изпълнител е мистър Джон Хепгуд, в момента управител на Барклис Банк на Хилс Стрийт в Пул. И двамата посредством представляваните от нас фирми, разбира се, носим всички отговорности поравно в качеството си на изпълнители, ако някой от нас сезира други фирми при изпълнението на завещанието или ако на наше място бъде назначен друг изпълнител.
Той направи кратка пауза.
— Дотук всичко ясно ли е? — огледа ги една по една. — Добре. Сега, ако имате малко търпение, ще включа видеото.
С жест на фокусник той посегна към джоба си и в ръката му се появи коаксиален кабел. Включи единия му край в телевизора, а другия във видеото.
— Доколкото си спомням, контактът беше над перваза на камината, отдясно. И в случай че се учудвате откъде знам, нека ви обясня, че мисис Гилеспи ме беше поканила тук, за да опиша цялото й имущество.
Той ги огледа със сияещ вид.
— Казвам го само за да предотвратя възможните недоброжелателни упреци от страна на заинтересованите страни преди прочитането на завещанието.
Сара си даде сметка, че стои с отворена уста, откакто адвокатът беше влязъл в стаята. Тя я затвори със съзнателно усилие на волана си и загледа как той сръчно настройва телевизора към видеото, после отвори куфарчето си и извади касета, която сложи във видеото. След това се отдръпна назад и даде думата на Матилда.
„Муха да бръмне, ще се чуе“ — помисли си Сара, когато на екрана се появи лицето на Матилда. Дори Рут беше застинала, сякаш издялана от камък, със забравена между пръстите цигара.
Добре познатият глас с характерния стилен изговор на гласните зазвуча уверено от говорителя.
— Е, скъпи мои — усмихна се Матилда презрително, — знам, че се чудите защо съм настояла да се съберете в този състав. Джоана, сигурна съм, че наум ме проклинаш, Рут пък се чуди от какво да се оплаче, а Сара, подозирам, започва да изпитва желание никога да не ме е срещала.
Старицата се изсмя.
— В момента съм недостижима за клетвите ти, Джоана, и освен ако чувствата не се съхраняват и на оня свят, в което се съмнявам, не можеш да ме обезпокоиш. Що се отнася до теб, Рут, непрекъснатите ти оплаквания станаха толкова досадни и уморителни напоследък, че честно казано, ми писна от тях. Те също вече няма да ме тормозят.
После тонът й забележимо омекна.
— И все пак възмущението, което съм сигурна, че Сара изпитва, защото едностранно реших да я намеся в семейните си дела, виж, то ме засяга. Единственото, което мога да кажа по въпроса, е, че по време на познанството ни оцених вашето приятелство и прямия ви характер, Сара, и не мога да се сетя за никого другото, способен да понесе бремето, което имам намерение да стоваря на раменете ви.
Настъпи кратка пауза, по време на която тя се зачете в някакви записки, поставени на коленете й. Сега, на фона на неодобрението на толкова много здравомислещи хора, на които Матилда бе вдъхвала неприязън, Сара намираше безкритичната си привързаност най-малкото за наивна. Очите на възрастната й приятелка имаха нехарактерен, жесток блясък. „Къде отиде хуморът й?“ — питаше се Сара.