— Искам да изясня веднъж завинаги, че Джоана не е дъщеря на Джеймс Гилеспи, а на моя чичо — Джералд Кавендиш. Той беше по-голям брат на баща ми и — тя затърси точната дума — тези наши взаимоотношения започнаха четири години след смъртта на майка ми, когато той покани баща ми и мен да живеем при него в Сидар Хаус. Баща ми нямаше свои пари, защото цялото семейно състояние се падаше на големия син. След смъртта на майка ми парите й се върнаха в нейното семейство, с изключение на малкото наследство на мое име, което му беше дадено под попечителство. Ако не беше поканата на Джералд да живеем заедно с него в Сидар Хаус, аз и баща ми щяхме да останем на улицата. В това отношение му бях благодарна. Във всички други отношения мразех и ненавиждах този човек.
Тя се усмихна хладно.
— Бях тринадесетгодишно дете, когато ме изнасили за пръв път.
Сара беше потресена не толкова от думите й, колкото от начина, по който ги произнесе. Това не беше онази Матилда, която тя познаваше. Защо говореше с такава брутална и хладна пресметливост?
— Той беше едно пияно чудовище, също като баща ми, и аз ги мразех и двамата. Освен че съсипваха себе си, те унищожиха в зародиш шансовете ми да създам някаква нормална връзка с друг човек. Не знаех дали баща ми е наясно какво върши Джералд, но дори и да е знаел, не се съмнявам, че би оставил нещата да си продължат по същия начин от страх брат му да не ни изгони от Сидар Хаус. Баща ми беше страшно мързелив човек — просеше от семейството на жена си, докато тя беше жива, а след смъртта й продължи да проси от брат си. Единственият път, когато го видях да работи, беше при кандидатирането му за изборите в Камарата на общините, но за него това беше само по-лесен начин да се добере до благородническа титла. Разбира се, щом го избраха, той отново стана това, което беше в действителност — достоен за презрение човек.
Тя отново замълча. Изразът на лицето й ясно показваше че бавно и с нежелание се връща към горчивите си спомени.
— Сексуалните издевателства на Джералд продължаваха вече дванадесет години, когато напълно отчаяна казах на баща си. Единственото смислено обяснение, че живеех в постоянен ужас и от двамата. Аз бях затворничка — във финансово и социално отношение, и бях приучена да вярвам, както повечето представители на моето поколение, че в семейството мъжът е пълновластен господар. Слава на Бога, че тези времена отминаха. Сега виждам, че властта принадлежи само на онези, които могат да внушат достатъчно респект, за да я упражняват, били те мъже или жени.
Тя спря, за да си поеме дъх.
— Баща ми, разбира се, обвини мен за случилото се. Нарече ме гнусна пачавра, но нямаше никакво намерение да предприеме нещо. Предпочете нещата да си останат постарому. Но като член на парламента той беше уязвим и в отчаянието си аз го заплаших, че ще пиша до ръководството на консервативната партия и до вестниците, за да им обясня какво представлява семейство Кавендиш в действителност. В резултат на това бе намерено компромисно решение — разреши ми да сключа брак с Джеймс Гилеспи, който проявяваше интерес към мен, а в замяна аз се съгласих да не разгласявам нищо. Това беше опит да започна живота си отново, макар че баща ми, може би от страх да не се отметна от думата си, настоя да се омъжа за Джеймс незабавно. Той му осигури място в Сметната палата и ни напъди да живеем в апартамент в Лондон.
Този път паузата беше по-дълга, защото Матилда, намествайки очилата си, обърна нова страница от записките си.
— За нещастие обаче аз бях вече бременна и когато Джоана се роди на петия месец от сватбата ни, Джеймс, който в никакъв случай не беше най-умният измежду мъжете, най-после разбра, че бебето не може да е негово. После животът стана труден. Той не без основание изпитваше раздразнение от нас двете и то често избиваше в насилие, когато беше пиян. Продължихме да живеем по този начин още единадесет месеца, докато за щастие Джеймс заяви, че си е осигурил работа в чужбина и ще отплава на другия ден без нас. Никога не съм съжалявала, че замина, нито пък съм проявявала и най-малък интерес какво е станало с него. Беше неприятна и неблагодарна работа да се занимаваш с Джеймс Гилеспи.
Арогантни и надменни, очите на възрастната жена се впериха в тях, но Сара остана с чувството за нещо недоизказано, което я накара да мисли, че Матилда не беше честна докрай.