— Ще бъде досадно да изреждам сега трудностите през месеците след заминаването му. Джоана имаше подобни проблеми, когато почина Стивън. Разликата беше в това, че баща ми отказа да ми помага — той междувременно беше получил благородническата си титла и беше изтекло доста време, така че заплахите ми да го компрометирам вече нямаха предишния ефект. Та той отказваше да ми помага, докато аз ти помагах, Джоана, без никога да получа някаква благодарност. Накрая, когато стана ясно, че изгонването ни от апартамента се превръща в реална заплаха, в отчаянието си писах на Джералд и поисках от него да даде издръжка на дъщеря си. Тогава той за пръв път чу за съществуването на Джоана — тя се усмихна иронично — и това го подтикна да извърши първата и единствена достойна постъпка в живота си — самоуби се с приспивателни. Жалко, че нямаше благоприличието да го стори по-рано — тук гласът й изтъня от омерзение. — Заключението беше, че става дума за нещастен случай, но аз не мога да повярвам, че двете неща не са свързани, особено като се има предвид писмото до адвоката му, в което посочваше джоана за единствен наследник на цялото си имущество.
Тя прелисти последната страница от записките си.
— Първо Джоана. Ти ме заплашваше, че ще огласиш всичко, ако откажа да напусна Сидар Хаус и не припиша цялото имущество на теб. Не знам кой те е подучил да търсиш писмото на баща си — тя се усмихна зловещо, — макар че имам някои предположения. Лошото за теб в случая е, че си съвсем неправилно осведомена за правата си. Налудничавото завещание на Джералд не може да промени установения от баща му ред на наследяване,според който имуществото трябва да отиде у най-възрастния наследник от мъжки пол, сиреч баща ми. Умирайки, Джералд просто прехвърли на брат си и на наследниците му цялото състояние на рода Кавендиш, за което несъмнено си е давал сметка. Моля те, не си въобразявай, че патетичното допълнение към завещанието му е било нещо повече от опит на един слабохарактерен мъж да изкупи волните и неволните си грехове. Може да е бил и достатъчно наивен, за да вярва, че баща ми ще зачете волята му, или пък да е мислел, че Бог ще е по-снизходителен, ако покаже желание да поправи злато, което е причинил приживе. И в двата случая е глупак. Както и да е, той има достатъчно разум да ми изпрати копие от това допълнение към завещанието и като заплашвах, че ще отида с него в съда, за да оспоря реда на наследяване, го използвах, за да влияя на баща си. Затова той се съгласи да издържа теб и мен в Лондон, докато е жив, а след смъртта му аз да бъда единствен наследник. Както знаеш, умря след по-малко от две години и ние с теб се върнахме в Сидар Хаус.
Втренчените й в обектива на камерата очи пронизваха невидимия събеседник.
— Не биваше да ме заплашваш, Джоана. Нямаше право, докато аз имах всички основания да заплашвам баща си. Така или иначе, обезпечила съм те щедро, за да знам, че веднъж завинаги съм приключила с теб. Ако в момента, в който гледаш този запис, още не си ме дала под съд, настоятелно те съветвам да не си хабиш напразно парите. Повярвай ми, оставила съм ти повече от това, което законът някога би могъл да ти присъди.
Тя прочисти гърлото си.
— Сега Рут. Твоето държание след седемнадесетия ти рожден ден започна направо да ме ужасява. Не мога по никакъв начин да си го обясня или пък да го извиня. Винаги съм ти казвала, че когато умра, имението ще бъде твое. Имах предвид Сидар Хаус, но ти си приела, без да съм ти дала никакъв повод, че останалото имущество и парите също ще бъдат твои. Съвсем погрешно предположение. Намерението ми винаги е било да завещая по-ценните неща и парите на Джоана, а къщата на теб. Давах си сметка, че майка ти няма желание да напуска Лондон, затова исках да ти предоставя възможността да избираш — или да продадеш къщата, или да останеш в нея. Сигурна съм обаче, че ще я продадеш, защото без част от имуществото тя ще загуби чара си за теб. Това, което остава, няма да ти стигне, защото си алчна като майка си. В заключение мога само да ти повторя вече казаното на Джоана: също съм те осигурила доста щедро и чувствам, че съм дала повече, отколкото е необходимо, за да се освободя от задълженията си към теб. Може да се дължи и на кръвосмешението, но си давам сметка, че никоя от вас не е способна на почтена мисъл или постъпка.
Очите й се присвиха зад очилата.
— Ето защо възнамерявам да оставя всичко, което притежавам, на доктор Сара Блейкни от Мил Хаус, Лонг Ъптън, окръг Дорсет, която, уверена съм, ще се възползва мъдро от това неочаквано наследство. Ако някога изобщо съм била способна да изпитвам привързаност, то е било към нея.
Тук Матилда неочаквано се изкикоти.