— Не ми се сърдете, Сара. Аз или ще съм умряла, без да съм променила решението си, или вие няма да гледате това. Запомнете ме заради нашето приятелство, а не заради бремето, което току-що стоварих на плещите ви. Джоана и Рут ще ви мразят така, както мразеха и мен, и ще ви обвиняват в какви ли не гадости, точно както обвиняваха мен. Но „казана дума, хвърлен камък“, така че вземете всичко заедно с благословията ми и направете с него нещо смислено в моя памет.
Сбогом, скъпа!
„Нещастието никога не идва само.“ Боя се, че държанието на Рут става все по-маниакално, но не искам да се разправям с нея, защото ме е страх от това, което би могла да направи. като нищо е способна да посегне на досадната старица, която й пречи на плановете. По очите й виждам — ясно си дава сметка, че съм й по-полезна мъртва, отколкото жива.
Правилно е казано: „Мъртвият плаща всички дългове.“
Ако знаех къде се губи по цял ден, вероятно бих могла да й помогна, но тя лъже по този въпрос, както впрочем лъже за абсолютно всичко. Дали не е шизофрения? Точно е в подходящата възраст. Може пък училището да й помогне следващия срок. Наистина не съм заслужила непрекъснатите й сцени, нито упреците за неща, които никога не съм извършила. Бог вижда, че цялата тази история имаше само една жертва и това беше малката Матилда Кавендиш. Ще ми се да можех да си спомня това мило дете, но то вече е толкова отдалечено от мен, колкото и споменът за майка ми. Два забравени призрака — майка и дъщеря — непривлекателни, изоставени, озлочестени…
Благодаря на Бога за Сара. Тя ми помага да вярвам, че също като тъжния Шекспиров старец"… по-малко съм грешила, отколкото грешили са към мене!".
ПЕТ
Пол Дъган изключи телевизора и заговори в настъпилата тишина:
— Видеозаписът, разбира се, няма законна сила и затова ви споменах за последното писмено завещание на мисис Гилеспи.
Той бръкна в куфарчето си и извади сноп листове.
— Това са фотокопия, но единствено оригиналът е валиден пред Барклис Банк.
Той раздаде по едно копие на всяка от жените.
— Тъй като в случая се касае за интересите на мисис и мис Ласел — усмихна се той вежливо, — съветвам ги да се консултират с личните си адвокати, ако смятат да оспорват документа. Що се отнася до интересите на доктор Блейкни -адвокатът се обърна към Сара, — мистър Хепгуд и аз смятаме, че е наложително да обсъдим с нея подробностите колкото е възможно по-скоро. Предлагам ви да изберете вторник, сряда или четвъртък — и в трите случая преди обед. За предпочитане е да се срещнем в моя кабинет, но ако решите, че е необходимо, можем да дойдем при вас в Лонг Ъптън. Предполагам, разбирате, че изпълнителите в такъв случай са в правото си да бъдат овъзмездени за направените при изпълнението на завещанието разноски.
Той се усмихна окуражително на Сара, очаквайки отговор. Изглеждаше така, сякаш изобщо не забелязва как количеството ненавист в стаята нараства с всяка изминала секунда, подобно на ферментиращ малц.
Сара се опита да събере мислите си.
— Не мога ли и аз да кажа нещо по това?
— По кое, доктор Блейкни?
— Говоря за завещанието.
— Искате вероятно да попитате дали не можете да се откажете от това, което ви е завещано?
— Да.
— Има допълнително указание, което ще намерите на последната страница на документа.
Джоана и Рут започнаха припряно да прелистват своите копия.
— Ако по някаква причина вие сте в невъзможност да приемете завещаното ви имущество, мисис Гилеспи ни е дала инструкции да продадем всичко, което й принадлежи, и да дарим приходите от продажбата на приюта за слабоумни старци в Сетън. Тя смята, че ако вие не искате или не можете да получите парите й, по-добре ще бъде те да бъдат похарчени за идиоти.
Дъган се втренчи в Сара и тя си даде сметка, че той едва ли е толкова благодушен, колкото изглежда. Беше изчакал нейната забележка, за да засегне най-чувствителния въпрос.
— Вторник, сряда или четвъртък, доктор Блейкни? Държа да отбележа, че е много важно да се срещнем колкото може по-скоро. Става дума за бъдещето на мисис ласел и дъщеря й. Мисис Гилеспи е споменала единствено, че трябва да присъстват в Сидар Хаус при прочитането на завещанието, но не съществува текст, който да указва, че в качеството си на изпълнители сме длъжни да ги приканим незабавно да напуснат имението. Това беше причината и моля да не го смятате за обида — той дари с лъчезарна усмивка двете жени, — да бъде направен пълен предварителен опис на имуществото. Уверен съм, че последното нещо, което някой от нас би желал, е да възникне спор какво точно е имало в къщата по времето, когато е умряла мисис Гилеспи.