— Чувствата сигурно са били взаимни, иначе едва ли би ви оставила парите си.
Сара не отговори веднага.
— Нямах представа какво е намислила — каза тя след малко, като вдигна косата над челото си. — Дойде ми изневиделица. Чувството, че някой ме използва за свои цели, никак не ми харесва.
Купър утвърдително кимна.
— По думите на мистър Дъган мисис Гилеспи е инструктирала двамата изпълнители да действат в пълна тайна. — Той се вгледа в огънчето на цигарата си. — Неприятното обаче е, че не можем да бъдем сигурни дали самата тя не е казала на някого.
— Ако беше казала, може би още щеше да е жива — предположи Сара. — Разбира се, ако приемем, че е била убита.
— Имате предвид, че този, който я е убил, не е знаел, че вие сте наследницата, а е смятал, че са дъщерята или внучката?
— Нещо такова — кимна тя.
— Тогава трябва да е една от двете.
— Зависи от предходното завещание. Може да е била оставила нещо и на други хора. Колко са били убити заради много по-малко от онова, което са очаквали да получат Джоана и Рут.
— Значи трябва да приемем, че е била убита заради парите й. И още, че сте я убили или вие, или някой материално зависим от вас.
— Съвсем вярно — отвърна спокойно тя.
— Вие ли я убихте, доктор Блейкни?
— Нямаше да го направя по този начин, сержант. Щях да разполагам с много време — тя тихо се засмя. Малко пресилено според полицая. — Не би се налагало да бързам. Нямам дългове, които да ме притискат, и в никакъв случая не бих си позволила с прибързаните си действия да свържа смъртта й с промененото в моя полза завещание. — Сара пъхна длани между коленете си и се наведе напред. — Всичко щеше да изглежда напълно естествено. Когато става дума за извършване на идеалното престъпление, лекарите имат предимството, че са вътре в нещата. Период на продължително боледуване, последван от лека и очаквана смърт… Нищо толкова драматично и травмиращо като рязане на вени и използване на инквизиторски инструменти.
— Може би става дума за чудесен блъф — възрази благо полицаят. — Както казахте, кой ще заподозре лекар в извършването на нещо толкова глупаво само часове след като старата дама му е подарила седемстотин и петдесет хиляди лири?
Сара го погледна с нескрита уплаха.
— Седемстотин и петдесет хиляди? — повтори тя бавно. — Толкова ли е имала?
— Горе-долу. По-скоро повече, сметнато дори по най-ниски цени. Кантората „Дъган“ оценява къщата и имуществото в нея на четиристотин хиляди, но, от друга страна, само часовниците са били застраховани за повече от сто хиляди, като при това за база на застраховката е използвана оценка с петгодишна давност. Не ми се мисли какво струват сега. Освен това има старинни мебели, нейните бижута и, разбира се, апартаментът на мисис Ласел в Лондон, плюс неустановен засега брой акции и ценни книжа. Вие сте богаташка, доктор Блейкни.
— О, Господи! — хвана се тя за главата. — Да не искате да кажете, че Джоана няма да запази дори апартамента си?
— Да. Той е част от имуществото на мисис Гилеспи. Ако старата жена е била разумна, би могла да прехвърли апартамента на дъщеря си на дялове всяка година, за да й спести известна част от таксата на прехвърлянето или от наследствения данък. При сегашното положение ще се наложи да си поделите стойността на наследството с данъчните власти — гласът му звучеше съчувствено. — Ще ви се наложи да решавате какво трябва да бъде продадено, за да платите данъка. Не ми се вярва да спечелите симпатиите на семейство Ласел.
— Вашето заключение може да спечели първа награда в годишната класация за „Меко казано“ — отвърна Сара мрачно. — Какво, по дяволите, е искала да направи Матилда?
— Повечето хора биха го приели като манна небесна.
— Включително и вие?
— Разбира се. Живея в съвсем обикновен дом, имам три големи деца, които ме ръсят за пари, където ме хванат, и освен това мечтая да се пенсионирам и да заведа жена си на дълго околосветско пътешествие. — Той огледа градината. — На ваше място обаче сигурно щях да мисля като вас. Не сте закъсали за пари и съвестта ще ви попречи да задържите наследството за себе си. Мисис Гилеспи е права, като казва, че е стоварила на раменете ви тежко бреме.
Тя се замисли над думите му.
— Означава ли това, че вече не сте убеден, че аз съм я убила?
— Може би — отвърна Купър с тона на човек, който истински се забавлява.
— Е, благодаря на Бога и за малките добрини! Това ме тревожеше.
— Материално свързаните с вас лица обаче са съвсем друго нещо. Те ще бъдат облагодетелствани от смъртта на мисис Гилеспи не по-малко от вас.
Тя изненадано го погледна.
— Но такива просто няма.