— Съвсем спокойно мога да да отрека за портрета. Всичко рисувано от него е в студиото и шансът е едно на милион да разпознаете този на Матилда. Джак не рисува лица. Той рисува характери. Необходимо е да разбирате цветовия му код, начина, по който използва динамиката на рисунъка и перспективата, за да разчетете това, което е изобразил.
— Но вие няма да отречете — предположи той.
— Само защото Джак не може, а пък аз не искам да лъжесвидетелствам — тя се усмихна и очите й ентусиазирано заблестяха. — Тази картина е блестяща. Мисля, че е най-доброто нещо, което някога е правил. Намерих го вчера, малко преди да дойдете вие. — Сара направи кисела физиономия.- Досетих се, че такъв портрет съществува, заради нещо, което ми каза Рут. По нейните думи Джак бил споменал, че Матилда ме наричала своя малък Укротител — тя отново въздъхна, а той не би могъл да го научи от никого другиго, освен от нея самата, защото аз никога не съм му го казвала.
— Мога ли да видя картината?
Тя не обърна внимание на въпроса му.
— Не може да я е убил той, сержант, поне не заради пари. Джак ненавижда материалната страна на живота. Той използва парите единствено като мерна единица на своя гений. Затова и никога нищо не продава. Оценява собственото си изкуство по-високо от това на който и да било друг художник. — Тя се усмихна, когато Купър се намръщи невярващо. — Като цяло има някакъв смисъл, но заедно с това е и възмутително заради огромната му самомнителност. Аргументите му са горе-долу такива: средният пролетарий е неспособен да разпознае гения, така че не се интересува от картини независимо от цената, която се иска за тях. Докато, от друга страна, ренесансовият тип човек може да разпознае гения и да плати щедро за творбите му. Следователно, ако сте гений, слагате си висока цена и чакате подходящия човек да дойде и да ви открие.
— Извинете ме за израза, доктор Блейкни, но всичко това е чиста пикня — сержантът изглеждаше сериозно ядосан. — Човешката самонадеяност явно няма граници. Някой друг да е казвал, че мъжът ви е гениален?
— И за Ван Гог никой не е твърдял, че е гений, преди да умре. — „Защо ли — запита се Сара — самомнението на Джак винаги дразни хората? Дали защото в този несигурен свят неговата увереност им изглежда заплашителна?“
— Наистина няма никакво значение — продължи тя спокойно — какъв художник е Джак. Добър или лош — все едно. Аз по-скоро съм склонна да смятам, че е добър, но мнението ми е лично. Важното е, че той никога не би убил Матилда заради парите й, дори да приемем, че е знаел за завещанието в моя полза, в което се съмнявам. Защо ще му казва на него, щом не е казала на мен?
— Освен ако не е очаквала, че ще се разведете с него и ще го изхвърлите на улицата.
— Едва ли. Това би означавало само, че ще използвам наследството сама, не сте ли съгласен? Как би могъл да сложи ръка на него, ако сме разведени? — „Ще настоявам за половината имущество.“ Тя отхвърлила тази мисъл. — Освен това преди две седмици, когато умря Матилда, то не е знаел, че искам да се разведа с него. И не би могъл — самата аз още не знаех.
Купър прие това с резерви.
— Тези неща не се случват неочаквано, доктор Блейкни. Той сигурно е усещал, че бракът ви преминава през труден период.
— Подценявате егоцентризма на Джак — отговори тя с горчива ирония. — Той е толкова зает да се вглежда в себе си, че не може да забележи другите, освен, разбира се, ако не ги рисува. Повярвайте ми, моето решение дойде неочаквано. поне за него.
Полицаят замислено дръпна от цигарата си.
— Смятате ли, че ще се върне?
— О, да. Иска да си събере картините и нищо друго.
— Добре. Някои от отпечатъците,които открихме в къщата, може да са негови. За нас е важно да се уверим в това и ги имаме предвид. Вашите също, разбира се. В сряда във Фонтуел ще дойде екип за дактилоскопична експертиза. Предполагам, че нямате възражения да дадете отпечатъци? Впоследствие ще бъдат унищожени.
Той изчака и явно прие мълчанието й за съгласие.
— Вече казахте, че не знаете къде е съпругът ви, но все пак не се ли сещате за някого, с когото би могъл да се свърже?
— Единствено за моя адвокат. Той обеща да ми се обади тутакси, щом разбере нещо.
Сержантът пусна угарката във влажната трева и се изправи, като взе палтото си.
— Няма ли приятели, при които да отиде?
— Обадих се на всички, за които се сетих. Не се е свързвал с никого.
— Тогава може би ще бъдете така добра да ми запишете телефонния номер на вашия адвокат, докато поразгледам картината — той се подсмихна. — След всичко, което казахте, направо нямам търпение да проверя дали мога да схвана нещо от нея.