— Това са детински приказки.
— Ти ме мразиш, защото баща ми ме е обичал!
— Я не изглупявай!
— Вярно е! Баба ми каза. Стивън все се навъртал около мен, наричал ме малко ангелче, а ти си изпадала в ярост и си вдигала скандали. Каза, че ако ти и Стивън сте се били развели, той е нямало да умре.
Гласът на Джоана беше леден.
— И ти, разбира се, й повярва, защото това си искала да чуеш. Ти си абсолютно повторение на баба си, Рут. Когато тя умря, реших, че веднъж завинаги е дошъл краят на мъките ми, но виждам, че много съм се лъгала. Ти си наследила цялата й отрова, до последната капчица.
— О, страхотно! Измъкваш се както винаги! Кога ще се научиш да се обръщаш с лице към проблемите, вместо да твърдиш, че ги няма? Баба веднага е казвала, че единственото нещо, което можеш да правиш отлично, да подмиташ нечистотиите под килима и след това да се правиш, че нищо не се е случило. За Бога — гласът й премина в крясък, — ТИ НЕ ЧУ ЛИ СЛЕДОВАТЕЛЯ! — Вероятно беше успяла да привлече вниманието на майка си, защото тонът й отново се понижи. — Полицията смята, че баба е била убита. Какво очакваш да им кажа?
— Истината.
Рут диво се изсмя.
— Невероятно! Значи отивам и им казвам за какво си харчиш парите, така ли? Да им кажа, че баба и доктор Хендри те смятаха за толкова откачена, та се чудеха дали да не те пратят в лудницата? Исусе! — гласът и заглъхна. — Предполагам, че ако искам да бъда съвсем откровена, трябва да споделя и как си се опитала да ме убиеш. Или да си мълча, за да ни остане някаква скапана надежда, когато предявим насрещен иск за парите? Нали знаеш, че нямаш законно право да се възползваш от убийството на майка си?
След тези думи настъпи толкова продължителна тишина, че Вайълит Орлов започна да се пита дали не са се преместили в някоя друга част на къщата.
— Сега вече с теб е свършено, Рут. Без абсолютно никакви угризения ще съобщя, че си била тук в деня, когато умря баба ти. Не трябваше да й крадеш обеците, глупава малка кучко. И изобщо, като стана дума за това, къде са всички проклети нещица, на които малките ти лепкави пръстенца не са могли да устоят? Ти я познаваше не по-зле от мен. Наистина ли вярваш, че не е забелязвала? — гласът на Джоана беше дотам изпълнен със сарказъм, че напомняше вой. — Тя беше направила списък и го държеше в чекмеджето на нощното си шкафче. Ако не бях го намерила, вече щеше да си арестувана. Ти изобщо не можа да скриеш паниката си заради идиотското завещание, затова полицията лесно ще повярва, че щом си била достатъчно безразсъдна да крадеш от баба си, вероятно можеш да бъдеш и достатъчно откачена, за да я убиеш. Ето защо смятам, че е по-добре и двете да си затваряме устата, съгласна ли си?
Някаква врата се блъсна толкова силно, че Вайълит почувства вибрациите чак в кухнята.
Джак се беше настанил на своя стол, потриваше небръснатата си брада и от време на време поглеждаше накриво полицая през притворени клепачи. Определението „демоничен“, помисли си Купър, наистина му подхожда. Беше мургав, с блестящи очи на ястребовото лице, но в изражението му имаше прекалено много весели нотки за един Дракула. Ако този човек беше дявол, значи имаше весели дяволи. Той напомняше на Купър за онези никога неразкайващи се ирландски рецидивисти, които беше арестувал безброй пъти в продължение на двадесет години. И при него го имаше онова изражение, което сякаш казваше: „Ако не ти харесвам, проблемът си е твой!“ От този тип хора лъхаше такава плашеща предизвикателност, че беше невъзможно да останат незабелязани. С неочаквано любопитство той се запита дали и очите на Матилда Гилеспи не са имали същото излъчване? Не беше го забелязал на видеозаписа, но камерите вечно лъжат. Ако не беше така, кой би търпял изобщо телевизията?
— Ще го направя! — каза Джак рязко.
Полицаят учудено сви вежди.
— Какво ще направите, мистър Блейкни?
— Ще нарисувам вас и жена ви за две хиляди лири, но ако кажете на някого колко сте платили, ще ви обеся на първия уличен фенер. — Той се протегна и раздвижи гръбните си мускули. — Мисълта ми е, че вашите две хиляди някой ден може да означават пет хиляди за клиенти като Матилда. Сигурно определянето на цената според клиента в крайна сметка не е толкова лоша идея. Би трябвало цената на картината да е според джоба на модела, а не според моята спорна оценка на стойността й — той повдигна вежди в сардонична гримаса. — Какво право имам аз да лишавам обедняващи свещеници и полицаи от достъпа им до изкуството? Съгласна си с мен, нали Сара?
Тя поклати глава с упрек.
— Защо винаги се стремиш да бъдеш противен?
— Човекът харесва как работя и аз му предлагам да субсидира един семеен портрет. В синьо, пурпурно, зелено и златисто. Какво обидно има в това? Бих го нарекъл по-скоро комплимент — той погледна Купър. Личеше, че се забавлява. — Пурпурното между другото представлява вашето либидо. Колкото е по-наситено, толкова по-разгонен сте, но не забравяйте, че това е начинът, по който аз ви виждам, а не както вие самият се виждате. Може да се окаже, че съм разбил илюзиите на жена ви, ако нарисувам вас в наситено пурпурно, а нея в бледовиолетово.