— Или обратното — подхвърли сержантът.
Очите на Джак блеснаха учудено.
— Точно така. Не украсявам работите си, за да се харесам на някого. Докато помните това, вероятно ще можем да поддържаме делови отношения.
— Предполагам, сър, че точно в момента се нуждаете от пари. Дали случайно вашите услуги не се заплащат предварително?
Усмивката на Джак приличаше повече на озъбване.
— Разбира се. При тази цена трудно можете да очаквате нещо друго.
— А какво ми гарантира, че портретът някога ще бъде завършен?
— Думата ми. Думата на човек с чест.
— Аз съм полицай, мистър Блейкни. Никога не съм имал нечия дума за нещо сериозно — не мога да си го позволя. — Той се обърна към Сара. — Вие сте искрена жена, докторе. Човек на честта ли е вашият мъж?
Тя погледна към Джак.
— това е много некоректен въпрос.
— На мен ми звучи коректно — обади се Джак. — Става дума за две хиляди лири. Само сержантът може да реше дали да ги плати. Отговори му.
— Добре — кимна Сара, — ако ме питате възможно ли е да вземе парите и да изчезне, ще отговоря — не, това е невъзможно. Той ще нарисува вашата картина и ще го направи добре.
— Обаче… — подсказа Джак.
— Ти не си човек на честта. Ти си прекалено нехаен, егоистичен и невнимателен към другите. Не зачиташ ничие мнение, освен своето собствено, нелоялен си и си безчувствен. На практика — усмихна му се тя очарователно — ти си пълен боклук във всичко, което не е свързано с твоето рисуване.
Джак насочи пръст към полицая.
— И така, получавам ли поръчката, сержант, или вие просто използвахте податливостта на жена ми, за да я накарате да се раздрънка за мен?
Купър взе един стол и го предложи на Сара, но тя поклати отрицателно глава. С лека въздишка на облекчение следователят сам седна на него. Беше вече прекалено възрастен, за да стои прав, когато наоколо има място за сядане.
— Ще бъда честен с вас, сър. В момента не мога да ви поръчам нищо.
— Знаех си — отвърна Джак презрително. — Вие сте също като онзи хлъзгав жабок Матюс. — Той заимитира монотонния напевен уелски изговор на викария: — Харесвам работите ти Джак, нямат грешка, но аз съм беден човек, — както знаеш. — Джак плесна с юмрук в отворената длан на другата си ръка. — Тогава му предложих едно то по-ранните си платна за две хиляди и копелето се опита да се пазари с мен да сваля цената с някакви си три жалки стотака. Да се разплачеш! — изръмжа той. — Та нали изкарва повече само с няколко въшливи проповеди. — Втренчи се в сержанта. — Защо всички искате да получите нещо за нищо? Така никога няма да притежавате нещо истински ценно — той погледна към Сара. — Жена ми също, пак по тази причина. Освен това на вас ви плаща държавата, а аз трябва сам да се грижа за себе си.
На върха на езика на Купър беше забележката, че сам си е избрал пътя, който да следва, и че никой не го е карал насила да става художник. Въздържа се. Беше привеждал прекалено много подобни аргументи в спорове с децата си и нямаше желание да ги повтаря пред непознати. Явно човекът го беше разбрал неправилно. Дори подозираше, че го е направил преднамерено.
— Не съм в състояние да ви поръчам нищо в момента, сър — каза той, като леко наблегна на думата, — защото сте имали отношения с жена, която може да е била убита. Да ви дам пари под какъвто и да било предлог би означавало значително да навредя на шансовете ви пред съда, ако имате лошия късмет да попаднете там. Нещата ще бъдат съвсем различни, когато следствието приключи.
Думите на следователя сякаш развеселиха Джак.
— Ще изглежда съмнително, ако аз ви платя две хиляди. Обратното не е вярно. Вие предпазвате не мен, а себе си.
— Нима ще ме упрекнете за това? Може и да изглежда като неоправдан оптимизъм, но още не съм се отказала от мечтата си за повишение. А много се съмнявам дали началството ще ми хване вяра, че деловите ми отношения с човек, заподозрян в убийство, са били в интерес на работата. Бъдещето изглежда много по-розово, когато си инспектор.
Джак го погледна изненадано, после кръстоса ръце на гърдите си. Чувстваше, че по някакъв начин този закръглен, съвсем нетипичен следовател с приятна усмивка го е надхитрил.