— Никога не говоря така — запротестира Сара.
— Трябва някой път да се чуеш отстрани. Помнеше тъмната страна у хората те плаши, предпочиташ да не я забелязваш.
— И какво лошо има в това?
Той вдигна рамене.
— Нищо, ако си съгласна с живот, лишен от страсти.
Тя го изгледа замислено.
— Ако страсти означава враждебност и противопоставяне, тогава — да, предпочитам живот без страсти. Не забравяй, че бях свидетел как се разпада бракът на родителите ми. Трудно ще ме накарат да мина по техния път.
Изведнъж очите на Джак блеснаха възбудено в пълен контраст с умореното му лице.
— Значи се плашиш от собствената си тъмна страна! Страх те е да запалиш огън, за да не стане пожар. Страх те е да нададеш вик на протест, за да не се разпадне паянтовият ти замък от карти. Ангеле мой, ще трябва още по-усърдно да се молиш за нежни ветрове и кротки бури, иначе някой ден може да откриеш, че си живяла в рая на глупаците.
Тя не отговори, в стаята настъпи тишина. И тримата изглеждаха отсъстващи, също като портретите, опрени на стените.
Купър беше застинал на стола си в почти хипнотична неподвижност. През ума му бавно премина мисълта, че Джак Блейкни е истинско чудовище. Нима разкъсваше всички по същия начин? „Вик на протест, от който ще се разпадне паянтовият ти замък от карти.“ Купър сдържаше този вик от години; вик на мъж, хванат в клопката на нравствеността и отговорността. Нима Джак не можеше да постъпи по същия начин?
Полицаят се изкашля.
— Мисис Гилеспи някога казвал ли ви е за намеренията си по отношение на завещанието?
До момента Джак подчертано внимателно бе наблюдавал Сара. Сега обърна очи към следователя.
— Съвсем бегло. Веднъж ме попита какво бих направил, ако притежавах нейните пари.
— Какво й отговорихте?
— Казах, че ще ги прахосам.
— Жена ви твърди, че ненавиждате материалната страна на живота.
— Съвсем правилно. Затова бих ги използвал, за да укрепя духа си.
— По какъв начин?
— Щях да потроша всичките пари за наркотици, алкохоли секс.
— Звучи ми доста материалистично. Какво духовно има в това да се отдадеш изцяло на сетивата си?
— Зависи на коя философска школа сте привърженик. Ако сте стоик като Сара, вашето духовно развитие задължително ще е свързано с чувството за дълг и отговорност. Ако сте епикуреец като мен — макар да се съмнявам, че добрият стар Епикур би ме признал за негов последовател, — същото това духовно развитие преминава през удовлетворяването на желанията. — Веждите му се повдигнаха подигравателно. — За съжаление на нас, съвременните епикурейци, се гледа с много лошо око. Нали сте съгласен, че има нещо безкрайно жалко у мъж, който отказва да поеме своите отговорности, а вместо това предпочита да пие с пълна чаша от извора на удоволствията? — Той настойчиво гледаше Купър. — Така е, защото обществото е съставено от кротки улегнали овце, а няма нищо по-лесно от това да промиеш мозъка на една овца с рекламаджийска пропаганда. Жените може и да не вярват, че белотата на прането им е символ на тяхното преуспяване, но сто на сто са уверени, че кухните им трябва да бъдат стерилни, усмивките им — бели и блестящи, децата им — благовъзпитани, съпрузите — здраво бачкащи, а моралната им безупречност — очевидна и извън всякакво съмнение. С мъжете е по-просто: всичко, в което се стремят да ги убедят, е че имат топки и това е чудесно, но пък ги задължават да носят чисти сака, да се бръснат редовно, да имат най-малко трима приятели, никога да не се напиват и да умеят да говорят забавно в компания.
Зловещото му изражение неочаквано се разчупи и се превърна в добродушна усмивка.
— А моят проблем е, че някой ден мога да превъртя и да изнасиля шестнадесетгодишна девственица, ако прекалено бавно си облича ученическата престилка, след като ми е позирала.
„Господи — мислеше си Купър объркано, чувствайки тежкия поглед на другия върху наведената си глава, — нима този копелдак наистина може да чете така добре в душите на хората?“
За да прикрие притеснението си, той се престори, че пише нещо в бележника.
— Обяснихте ли всичко също така образно и на мисис Гилеспи, или се ограничихте с това, как бихте похарчили парите?
Джак изви глава към Сара, но тя се беше съсредоточила в портрета на Матилда и не отвърна на погледа му.
— Да ви кажа, тя не изглеждаше никак зле за възрастта си и затова, струва ми се, казах, че може да откача и да изнасиля някоя бабичка.
Тук Купър изведнъж разбра, че е много по-благовъзпитан, отколкото беше предполагал, защото за свое учудване се почувства засегнат от тази пълна липса на почтителност.
— Какво отговори тя?