Джак определено се забавляваше.
— Попита ме дали биха искал да я рисувам гола. Казах „да“ и тя си свали дрехите. Ако представлява интерес за вас, мога да ви кажа, че единственото облекло на Матилда, докато правех работните си скици, беше Укротителят — той се усмихваше, а настойчивите му наблюдателни очи търсеха очите на полицая. — Това възбужда ли ви, сержант?
— Да — отговори Купър спокойно, — като показание. Да не би в това време случайно да се е намирала във ваната?
— Не. Беше си съвсем жива и лежеше на леглото в целия си блясък. — Джак стана и отиде до шкафа в ъгъла. — Изглеждаше страхотно, казвам го също като показание.
Той измъкна от най-долното чекмедже един скицник.
— Ето — Джак го хвърли през стаята и той изплющя в краката на полицая, — моля, разгледайте. Всички са на Матилда — една от най-великите личности на нашето време.
Купър вдигна скицника и прелисти страниците. На тях наистина беше изобразена Матилда Гилеспи, гола на леглото, но много по-различна от трагичния труп във ваната или от злата стара вещица с жестоките стиснати устни от видеозаписа. Той остави скицника на пода до себе си.
— Спали ли сте с нея, мистър Блейкни?
— Не. Никога не е искала това от мен.
— Щяхте ли да го направите, ако беше поискала? — Купър вече беше задал въпроса, когато се запита дали е уместен. Изражението на Джак остана непроменено.
— Това има ли някаква връзка с вашето разследване?
— Да, защото ме интересува характерът ви, мистър Блейкни.
— А, ясно. И какво ще научите за моя характер, ако ви кажа, че бих приел предложението на една възрастна жена да спя с нея? Че съм перверзен? Или че съм невероятно жалостив?
Купър тихо се засмя.
— Бих казал, че трябва да си прегледате очите. Дори на тъмно мисис Гилеспи трудно може да мине за шестнадесетгодишна девственица. — Той извади цигарите от джоба си. — Може ли?
— Моля — Джак бутна с крак към него кошчето за хартиите.
Купър щракна със запалката.
— Мисис Гилеспи е оставила на жена ви седемстотин и петдесет хиляди лири. Знаехте ли това?
— Да.
Сержантът съвсем не очакваше такъв отговор.
— Значи мисис Гилеспи е споделила намеренията си с вас?
— Не — отговори Джак и отново се настани на стола си. — Току-що прекарах два приятни часа в Сидар Хаус — той спокойно погледна Сара. — Джоана и Рут се впуснаха в подробности, като изхождаха от заблуждението, че имам някакво влияние върху жена ми, поради което се постараха да бъдат колкото се може по-мили и очарователни.
Купър потърка брадата си и се запита защо Сара търпи всичко това. Този човек си играеше с нея като мързелив котарак, който игриво забива нокти в полуудушената мишка. Необяснимо беше не толкова внезапното й решение да се разведе, колкото причините, поради които го беше понасяла така дълго. Дори да се приемаше, че е нормално да дразниш и предизвикваш брачния си партньор, все пак котката запазва интерес дотогава, докато и мишката играе играта. Купър обаче имаше странното чувство, че Джак е уверен — Сара няма да му направи това удоволствие.
— Не знаехте ли за наследството преди това?
— Не.
— Изненадан ли сте?
— Не.
— Често ли се случва пациенти на жена ви да й завещават парите си?
— Доколкото знам, не — той се ухили към Сара. — И да са го правили, тя нямаше да ми каже.
— Но въпреки това не сте изненадан?
— Посочете ми някакво свястно основание, поради което трябва да съм изненадан. Ако ми бяхте казали, че е оставила парите си на полицейския благотворителен фонд или на движението Ню Ейдж, изненадата ми и в двата случая нямаше да има граници. Но парите затова са били нейни, за да прави с тях каквото си иска, и браво на нея. Вижте, аз много се радвам, че точно жената — той нарочно наблегна на обидната дума — удари джакпота. Това напълно ме устройва, защото, да си призная, в момента малко съм го позакъсал.
Сара го измери от главата до петите с неприятен поглед.
— Господи, Джак, ако знаеш как се боря с желанието да ти забия един в самодоволната мутра!
— Я — измърмори той невярващо, — най-после малко чувство.
Той стана, отиде до нея и разпери ръце в подканващ жест.
— Не се притеснявай, давай! Целият съм твой.
— Следващия път — процеди тя през зъби — ще ти нахлузя на главата портрета на Матилда. Ще бъде жалко, защото това е може би най-добрата ти работа досега.
Думите й изглежда бяха приспали вниманието му и той не реагира, когато вместо обещания юмрук тя внезапно заби коляно в слабините му.
— ПО ДЯВОЛИТЕ, ЖЕНО, БОЛИ! — изрева Джак, сграбчи се между краката и се срина на стола. — Ставаше дума за чувства, а не за кастрация, глупачке!